Момичето, изгубило всичко

Петнадесета част

След като влиза във кафенето Кристи отива при бара.

-Амм Мат, нали?-Пита Кристи момчето като го помисли за един от другите служители.

-Не- казва той-Аз съм Наш, а това там- посочва един блондин с табла- е Мат.- завърши Наш.

-Добре, кои маси да обслужа?-пита невинно Кристи.

-Ам десета маса чакат отдавна, тъй че започни от нея.-казва той и ми подава таблата.

Кристи се усмихва, взима тефтера тръгва към масата.

-Какво ще желаете?-пита Кристи възрастния мъж в костюм.

-Едно кафе-чисто и също днешния специалитет.-отговаря той, като оглежда лицето на Кристи, докато тя записва поръчката.-Ъм госпожице, виждали ли сме се и преди?-пита учтиво.

-Не мисля,-отговаря учтиво- нещо друго?-допълва тя.

-Ам да, ако може кажи на Джеймс да дойде?-казва той.

-Добре.-казва простичко Кристи и тръгва към Джеймс като дава поръчката на Кам с усмивка.

-Джеймс онзи мъж-посочва мъжа в костюм-иска да отидеш да си поговорите.

-Оуу-казва той и се усмихва някак лукаво, а Кристи отвръща на на тази странна усмивка с объркано лице-Добре.-отговаря простичко.

След разговора с Джеймс, Кристи тръгва към шестта маса.

-Какво ще желаете?-пита, без да обръща внимание кой е на масата и се усмихва.

-Аз ще искам...-казва глас познат на Кристии в момента който го чу се ококори.-Какво има малката кучка да не си глътна езика?-попита ... Алисия и погледна Кристчан.

-Не, какво ще желаете?-пита Кристи вече съвзела се от шока да види тази змия.

-Аз ще искам нещо което не е калорично, да няма въглехидрати и мазнини.-казва Алисия.

-Значи за теб вода, а за теб?-казва Кристи, игнорирайки физиономията на Алисия и поглежда към Кейлъп.

-Ам за мен кола и бургер, моля.-казва Кейлъп, без да поглежда към Кристи.

Тя взема поръчката дава я в кухнята и отива да обслужи другите маси.

Гледната точка на Кейлъп

Как да я погледна в очите? Знам че за мен е необичайно да се притеснявам от момиче. Просто не ми излиза от главата. Дори и сега, когато Алисия ми мрънка, аз продължавам да мисля за Кристи и невероятната и' усмивка.

-Хейй...-бях изваден от транса от Алисия като ме изплаши с гримираното си лице.-И какво ще кажеш за това?-казва тя гледайки ме изпитателно.

-Кое?-питам аз.

-Нищо...-казва тя и си тръгва ядосана...ехх трябва да тръгна след нея, но Кристи се качи на малката сцена и просто не можех да си тръгна.

Междувременно при Кам и Джеймс преди всичко това неутрална гледна точка

-Какво има Джеймс?-пита Кам.

-Нищо, искам да те помоля за една услуга и нямаш право да откажеш, тъйче слушай-казва той на един дъх.-Искам да се грижиш за Кристи, не искам да има проблеми тук, ясно?

-Добре, но защо?-зачуди се той.

-Така, а и носиш ли си китарата?-пита Джеймс.

-Да, но за какво ти е на теб?-пита Кам с надсмешка.

-Хей,-отговаря той смеейки се.-не е за мен, а за Кристи. -казва Джеймс и вижда неразбиращата физиономия на Кам и допълва-Ще ѝ е нужна, за да впечетли Директора...-казва той и се засмива.

-А тя може ли да пее и свири, или ще ѝ е само за красота?-пита Кам и изважда китарата от калъфа ѝ.

-Ще видиш...-казва Джеймс и грабва китарата от ръцете му и тръгва.

Гледната точка на Кристи

След тази случка с Алисия и Кейлъп продължих с работата си докато не дойде Джеймс и ми даде една китара. Каза ми просто „Вземи" и взе да ми обяснява нещо, но аз не го слушах. Погледнах китарата. Това беше китарата на Кам... Тя е толкова красива, но не защото има нещо различно от всяка друга, а защото е негова... Всичките му чувства са там и някак ме връхлетяха. А през това време без да се усетя Джеймс е спрял да говори и ме е избутал до малката сцена. Каза ми „Просто направи това което ти казах", вдигна палци и си тръгна. Не чух нищо от това, което ми беше казал, но последвах сърцето си и започнах да си съчинявам нова песен и с всичките тези чувсва я пеех най-вече на Кам.

(Но с женски прекрасен ангелски глас)
И не, не съм влюбена в Кам, простого чувсвам наистина близък.