Момичето, изгубило всичко

Четиринадесета част

След като Кристи и Камерън се настаниха удобно на пейката зад кафенето, Кристи прекъсна истеричните им смехове относто Джеймс, когато се спъна и изля двеста-доларовото уиски.

-Кам, -казва и той я поглежда мило с мисълта "Името ми не е било изричано по-сладко, дори и от бившата ми"-ти учиш ли в тукашния колеж по изкуства?

-А..-изкарва го тя от мислите му.-Да, защо? И ти ли ще се включваш?

-Не, но искам... всъщност-Кристи се сети за думите на Алисия, тази патка, как извънредно прослушвания се правят само за много талантливи и сигурно цялото училище е в очакване да разбере кой е новия и си помисли, че Кам знае за скорошното прослушване.А докато момичето разсъждаваше, момчето я гледаше въпросително.-Кам, знаеш ли за скорошното извънредно прослушване в колежа ти?-пита тя.

-Да, но не разбрах, кой е бил на прослушване, защото казаха, че е бил толкова отвеян, че не се появил и започнал с нещо друго.Мразя такива хора, захващат се с нещо и по средата го захвърлят.-отговори Кам.

Кристи се замисли"Дали да му кажа, че това бях аз. Мисля, че мога да му имам доверие"

-Кам това бях аз, но нищо не се случи както е в разказа ти.-след това Кристи разказа на Кам как се е скарала с Алисия и се е притеснила като разбрала колко важно е прослушването и побягнала, но станал инцидента с бравата и така. Кристи му спести истирията с Кейлъп и за припадъка, защото Карл и' бе казал да не казва на никого преди да се допита до него, което щеше да направи, защото искаше да си говори с Кам без да крие нищо. 

-Тази кучка Алисия...-бе единственото нещо, което Кам каза преди Кристи да го прекъсне.

-Кам, сега като се сетя, когато се запознахме, защо си помисли, че ме е страх от теб?-попита невинно тя.

-Ами аз съм си такъв.-отговаря просточко той и с този си отговор обърква Кристи.

-Как така си си "такъв"? Нямаш предвид страшен, нали? Ти не си изобщо страшен, а толкова мил като мечо пух, обаче без големия корем.-казва Кристи и и двамата се засмиват.-Виж-казва Кристи сериозно-Ако нещо се е случило, аз не искам да го криеш от мен и не се притеснявай да ми кажеш дори и а си убил човек, на дебата ще съм на твоя страна.-казва Кристи и  за няколко секунди се засмиват, докато Кам не придобива сериозно изражение и не казва:

-Аз се сбивах много пъти в училище и в момента съм наказан да работя тук докато съм изключен.-Кристи не направи изненаданото изражение, което Кам очакваше, а напротив, тя само си отдъхна и казва:

-Добре, защото не мога да лъжа, не и в съда.-Казва Кристи и започват да се смеят, но след края на смеха тя му задава въпрос-А защо си се бил?

-А-аз се сбих няколко пъти с едни момчета, защото обиждаха приятелите ми...

-Ехаа!-прекъсна го Кристи-Сигурно са ти много благодарни затова, че си ги защитавал така.

-Амм не точно...-казва Камерън с лека нотка на тъга.

-Как така "не точно"?-пита учудено тя.-Знам, че насилието не решава нищо, но ти си го направил, за да ....

-Те ме изоставиха, когато ми излезе имети лошо момче и ... и ...-опита се да каже Кам, но Кристи го прегърна.

-Кам, спокойно, те не са заслужавали приятелството ти щом са те изоставили когато е станало малко напечено. Аз ще съм с теб, обещавам.-казва тя и го целува по челото, а той и' се усмива.

-И все пак искам да те питам, защо не си направи лошия извод, който всеки би си направил ако ме види навън?

-Аз не съм всеки.-казва Кристи спокойно-аз не съдя на пръв поглед или само по слухове, защото така мога да нараня хората около себе си- казва и следва кратко мълчание преди-Е освен кучките, тях ги познавам от километри и направо ми иде да ги сритам.-казва и отново се засмиват.

-Как така винаги знаеш как да ме накараш да се усмихна?-пита Камерън.

-Никога не знам.-отговаря тя.-Въпрос на желание е .

-Какво желание?-пита учуден Кам, но отново с усмивка на уста чака отговора на приятелката си.

-Ами, желанието да виждам усмивката ти, а не сълзите ти, но това не значи да се криеш от мен когато плачеш...-казва и отново се усмихват един на друг.-Винаги ще съм до теб, Кам.-казва Кристи, прегръща приятеля си и той също я прегръща.

-Ей, гълъбчета, мислите ли да идвате на работа, защото вече закъсняхте с петнадесет минути.-казва подигравателно и същевременно ядосано Джеймс.

-Идваме и не сме гълъбчета, а най-добри приятели, нали?-казва тя и поглежда към Камерън.

-Да-отговаря простичко той и се засмиват.

-Добре-казва Джеймс-но Кам?

-Да?-отговаря той.

-След като свършиш работа остани, трябва да поговорим.-казва Джеймс сериозно.

-Добре.-отговаря той и тръгва  към бара, където вече го чакат поръчки.

=========================================

Ето че разбрахте част от миналото на Кам