Здравей! Ако трябва да съм честен, непрестанно си задавах въпроса как да започна тази книга. Мислех, да започна просто с едно: ,,Имало едно време един вълк..". Разбира се, този цитат си има история, но това остава за по-нататък.
Беше 1958 година. Бях развълнуван, тъй като щях да вляза в казармата.С нетърпение очаквах мига, в който ще стана истински мъж. Нямах търпение да мятам гранати, да спя върху атомни ракети и да се запозная със всички другари, с които щяхме да се обучаваме взаимно. Естествено бях съпътстван от много преживявания, които определено имат интересен завършек.
