Беше 5:30 сутринта. Будилникът ми иззвъня толкова силно, че имах чувството, че това е най-непонусимият звук, който може да подлуди човек. Застрелях го със пушката си , тъй като аз съм невероятен стрелец. После ме накараха да направя 20 лицеви опори за наказание, но въпреки това бях удовлетворен от факта, че будилникът няма да го има повече на този свят.
Започнахме да бягаме в двора. Аз бях в едно състояние, наподобяващо зомби, което ходи на пътя без определена цел.Изоставах с поне 2 обиколки. Това бяха най-мъчителните 10 минути в живота ми.
После започнахме да правим упражнения. Направих толкова хубави коремни преси, че командирът ме накара да направя още толкова. Дори получих невероятната чест, да съм дежурен продавач на баничките в местната лавка. На следващия ден ме очакваха още нови приключения и случки.
