Все повече наближавахме селцето. Всеки от нас се надяваше да няма повече неприятни срещи с подобни създания. За щастие, напрежението беше отминало и чувах как в групичката се разказваха шеги и закачки. Само аз се бях замислил дълбоко за нашето преживяване. Чудех се дали срещата ни е била случайна или чудовището е имало за цел да ни нападне. Трудно успях да се отърся от тези мисли, но все пак го направих. Вече виждахме селцето пред нас. Намираше се на няколко километра от местоположението ни. Забелязахме да става нещо странно. Селяните бягаха в най-различни посоки с викове и крясъци. Веднага се отправихме натам тичайки, за да можем да им помогнем. Оказа се, че ги нападат нашите врагове- Змиеносците. Те също са разбрали за камъка, който и ние търсим. Не знаехме как са научили, но трябваше да ги спрем! Всички се понесохме в атака, като аз и командирът се заловихме с най-силния сред тях. Минаха часове откакто се сражаваме. С последни сили си извоювахме така ценната победа. Хората от селото ни благодариха, а за да ни се отблагодарят, ни показаха къде точно стои камъкът и ни дадоха да си ходим. Враговете ни бяха наказани, а ние се прибрахме радостни от постигнатото.
Здравейте! Радвам се, че има хора, които се интересуват от книгата ми. Ще се старая да бъде все по-интересна за четене и да премахна недостатъците ѝ. Който не я харесва, не го задължавам да я чете. Все пак не всеки има хубав вкус. Очаквайте още нови приключения и случки!
