Както ви бях казал, се запътихме към едно малко селце. Причината да отидем към това с нищо отличаващо се място, е че получихме информация, че там се намира най-важният скъпоценен камък в целия свят, който дава невероятни сили на всеки войн, който го докосне. Разбира се, тази информация е недостоверна, но решихме да проверим за всеки случай.
Очакваше ни дълъг път, в който се криеха доста изненади. Хората, които ни бяха подслонили ни предупредиха, че в тази област дебнат много създания, които никой човек не би искал да среща. Щяхме да се уверим в тези думи малко по-късно...
Бяхме гладни и жадни. В тази пустош трудно можеше да се намери храна. За съжаление, това щеше да е най-малкият ни проблем. Продължавахме да вървиме изтощени от силното слънце. Спряхме за малка почивка. Всички се настаниха удобно на земята. Командирът ни се опитваше да разчете карта, която показва маршрутът за крайната ни дестинация. Един от нас отиде да събере малко дърва за огрев. Всички седяхме и си говорихме за напрегнатия ден, когато изведнъж човекът за дървата се върна, бягайки от нещо. С викове и затаен дъх се провикна: ,,Бягайте"...!Следва продължение...