Чудовището се приближаваше все повече и повече. Бяхме паникьосани и не знаехме какво да правим. Само аз стоях мирно на мястото си и запазих самообладание. Веднага грабнах меча до мен и очаквах чудовището да се появи. Не скривам факта, че все пак ме побиваха тръпки. Най-сетне дойде моментът, в който го зърнах. Беше огромно със зъби като бръснач. Кожата му беше черна с червени петна. Имаше дълга опашка и очи, които гледаха право към мен. Не загубих нито секунда и веднага насочих меча си към него. Хвърлих го с такава скорост, че изобщо не усети какво е станало. Бях го уцелил право в устата. Мечът се заби в гърлото му, но го преглътна, сякаш това е най-обикновена закуска. Изсмя ми се толкова подигравателно, че даже се засегнах. Обаче случката претърпя коренно различен завършек. След няколко секунди от шията на чудовището бликна такава струя кръв, че ме опръска целия. Звярът тупна на земята, а всички другари ме заобиколиха и с радостни викове изпълниха цялата област. Това беше един от най-важните и запомнящи мигове в живота ми, който никога няма да забравя. А най-важното беше, че всички продължихме спокойно към мястото, което търсим.
