Опитай да се влюбиш в мен

Не си представях живота си така

Нямах намерение да обличам тези така наречени дрехи. Мислех план как да се измъкна. Огледах стаята. Видях няколко женски погледа втренчени в мен. Беше страховито. Чудех се дали да заговоря,някоя...Дали да събера повече информация за хората, с които се замесих? Без да му мисля много се приближих до едно от момичетата. Огледах я преди да я заговоря. 

Беше чернокоса,с дълги крака, тъмни очи. Беше загадъчна,мрачна, но много красива. Без да обмисля думите си,изтрелях нещо абсолютно неподходящо за начало на разговор -

   - Извинявай, вие проститутки ли сте? И аз ли ще стана такава?

Тя се обърна, огледа ме, усмихна се изключително зловещо и заговори с дълбок глас:

   - Да и за двете! Виж, ако слушаш какво ти нареждат няма да пострадаш. Просто е... Не противоречи и не се опитвай да избягаш. Ще те хванат. Пробвала съм,повярвай ми... - очите и се насълзиха и видях как цялото и тяло се напрегна. - Просто прави това,което ти казват. А сега се махай,имам работа. - и обърна глава към огледалото...

Бях объркана,изплашена и вцепенена... Какво можех да направя? Как щях да се справя! Не си представях живота си така...като проститутка. Абсурдно е! Погледнах часовника на стената. имах по малко от 15 минути да се приготвя за своята участ. Тръгнах към свободния стол, сложих всичките неща върху него и започнах да се събличам. 

Бях готова навреме. Готова.... Готова за какво бе Лизи? В какво се превръщах? Предадох се, без дори да направя опит за бягство... Но какво можех да направя... Те щяха да ме пребият дори да бях опитала! 

Дойдоха онези гусни типове,които ме доведоха тук. Задърпаха ме към изхода,като преди това закриха очите ми. Щом излязохме,усетих студения вятър по голите си крака. Предстоеше ми нещо,което щях да запомня до края на живота си. Нещо, от което се страхувах до смърт...