Опитай да се влюбиш в мен

Новичка си,а?

Тласнаха ме в някакъв бус. Вътре имаше още няколко момичета. Всички бяха полуголи и много гримирани. Бях виждала много такива,докато с баща ми препускахме през магистралите. Сега аз щях да съм една от тях... Свалиха всички ни от буса и ни разпръснаха... Бяха ми повторени инструкциите и ме опътиха към мястото,където трябваше да чакам своите "клиенти"...Господи, помогни ми!!!

Не знаех какво да правя... как да гледам,как да привличам хора,да ги свалям... Господи, защо мисля за тези неща? Аз не искам да свалям никого,нито да го гледам...не исках никой да ме докосва! 

Твърде късно Лизи... В този момент една кола с трима гнусни типове спря до мен!

 - Здрасти сладурче,не си ми позната... Новичка си,а? - попита ме брадат мъж на около 35,седящ до шофьора.

- Аз само кимнах леко...Треперех,коленете ми се подкосиха и само се молех да не пожелаят да ме пробват...Отново твърде късно!

- Скачай малката,да видим на какво си способна! - нареди ми мъжът,който шофираше и ми намигна. 

Вратата отзад се отвори и някой леко хвана ръката ми като ме придърпа към седалката...Без да се колебая много влязох вътре...знаех че ако се опитам да бягам най-вероятно ще бъда пребита...Ако щях да бягам то нямаше да е тук,където бях наблюдавана... 

Колата подкара в неизвестна посока. Опитах се да разбера къде съм,но нямах идея къде се намирам... Боже,къде съм??!?! Не след дълго колата спря пред някакво едноетажна къщурка... 

 - Слизай,кукло! Време е за забавление! - този до мен опипа най-нахално бедрата ми... Не исках да знам какво ми предстоеше! Предпочитах да бях надрусана и след час да не помнех нищо...

Влезнахме в мизерна стаичка със стар диван,ниска мръсна масичка, три стола и пръснати кенчета бира нявсякъде... Мириса на пот,бъчва и цигари напомняха за тежка нощ...Тази май щеше да е същата. Настаниха ме на дивана да единя чичко...Успях да го огледам добре - брадат,висок около 1.80,средно здрав,много противен. Сложи ръката си на бедрото ми и плавно започна да я движи нагоре-надолу... Изтръпнах. Бях погнусена от това,което ми се случваше. 

В този момент бутнах ръката му,изправих се рязко и почти изкрещях:

 - Не мога,моля ви разкарайте ме оттук...Не съм проститутка и не искам и да бъда... Моля ви! Махнете ме от тук или поне ми кажете къде съм!!! - почти проплаках,но знаех че трябва да изглеждам силна! 

В същото време бях разтресена от ток,който се спусна по цялото ми тяло и в ухото си чух плътен мъжки глас:

 - Изпълнявай каквото ти нареждат,не прави глупости,малка кучко! Ще бъдеш наказана за случилото се. Не си позволявай своеволия! - почти изсъска последното си изречение и сякаш за предупреждение отново бе пуснат ток по тялото ми...

Вече бях сигурна,че не мога да избягам! Какво щях да правя...