Опитвах се да се измъкна... Излишно е да казвам,че беше безуспешно. Викнах няколко пъти,отново никой не откликна на молбите ми... Защо...Защо аз?
-Моля ви...имали някооой? Чува ли ме някой,по дяволите! Искам да знам,защо аз...-вече трудно дишах,опитвах се да се боря,напразно
Всичките ми опити бяха напразни. Може би щях да изгния тук... Не!!! Не трябваше,не исках,не можеха да ми го причинят. Аз трябваше да говоря с хората,които ме отвлякоха,трябваше да разбера какво става.... Завиках отново,не последва реакция... Отчаянието ме завладя напълно. Онесох се и май съм заспала?
Не знам колко време съм стояла в покой. Стори ми се,че вратата се отвори... Мисля че някой дойде. Алелуя!
- Има ли някой? Чувам те,знам че си там. Моля те, трябва да поговоря с някой. Искам да знам какво става. -Адреналина бошуваше,сълзите от очите ми неконтролируемо се стичаха по лицето ми,но аз опитах да запазя самообладание,за да покажа че съм силна. Кого заблуждавах,умирах от страх. Този звук... Побърквах се. Чувах как някой се разхождаше из тази проклета,тъмна стая. Знаех че има някой. Но защо не говореше... Чувах сърцето си,сигурна съм че и той или тя също го чуваше...
Чух как преглътна... Прочисти гърлото си и в този момент чух най-отвратителния и смразяващ глас на планетата:
- Здравей,Лизи... Ти вече си моя!
VOUS LISEZ
Опитай да се влюбиш в мен
AléatoireЛизи... Каил... срещат се по най-отвратителния начин. И май се влюбват или пък не точно... Опитват се! Как да забравят миналото, а и изобщо можеш ли да избягаш от него? Едно е сигурно...никак няма да е лесно!
