Време за обяснения

1.8K 95 6
                                    

Събудих се със силна болка в главата. Над мен явно имаше лампа, защото ярката светлина не ми позволяваше да фокусирам. Не знаех къде съм. Все още бях объркана. Отне ми време да възвърна последните си спомени и когато това се случи, рязко се изправих. После съжалих стократно, защото това усили болката до неузнаваемост. Притворих очите си в опит да направя образа малко по-ясен, но почти не помогна.

-Изабела! Докторе!-чух познатия глас на Кристина. Отпуснах тялото си назад, защото наистина не можех да търпя шибаната болка. Тя хвана ръката ми и я стисна силно. Радвах се, че е тук. Тя извика лекар, значи... Съм приета в болницата? Но на мен май ми няма нищо. Чух отваряне на врата и след това стъпки. Бях затворила клепачите си, осъзнах че картината няма да стане по-ясна. Той ми отвори клепачите. Ужас! Това си беше гадно. И ми светеше в очите с някакво си фенерче! Беше ужасно!

-Все още е под действието на опията, вероятно ще бъде добре съвсем скоро. Спирам системата...-каза доктора и настана тишина. Можех единствено да чуя шума от действията му, но това не ми помогна да ги определя с голяма точност. След известно време излезе, като внимателно затвори вратата.

-Изи, чуваш ли ме?-попита ме приятелката, а аз събрах всичката си сила, за да изрека единствената простотия, която ми хрумна.

-Тоя по-ярко фенерче нямаше ли!-промърморих и тя се засмя.

-Ох, добре си! Радвам се, че се събуди.

-Че, защо да не се събудя? Просто... Как е мама? Добре ли е?

-Спокойно, добре е. Оперираха я и все още спи. Вероятно ще се събуди скоро.-каза, успокоявайки ме.

-Искам да я видя...-казах и отново се изправих, и отново познатата болка в главата.-И освен това имам нужда от хапче за глава.

-Моля те легни!-каза и стана, връщайки ме в предишната ми позиция.-Не мисля, че е добре за теб... Все пак... Виж, наложи се да оперират и теб! По време на всички събития, които са се случили си била простреляна...

-Какво!?!-почти извиках. Не си спомнях да съм била простреляна или да съм изпитвала някаква болка...

-Аз...Трябваше да ти кажа...-отвърна. Усещах притеснението и вината в гласа й.

-Искам да говоря с Дилън!-сега вече можех да му задам всичките си въпроси и нямах и намерение да му спестявам каквото и да е.

Different Boy (*Dylan O'Brien*)Место, где живут истории. Откройте их для себя