Different Boy (*Dylan O'Brien*)

Както преди?

Три дни по-късно ме изписаха от болницата. Оказа се,че куршумът само е одраскал ръката ми и за щастие на е проникнал в тъканта. В деня на изписването ми дойдоха Криси, Ари и Лиъм. Искрено съм им благодарна, защото мама все още беше в болницата... Всъщност беше в кома... Лекарите казаха, че ще се оправи. Ходих да я посетя всеки ден, по два пъти, но не виждах промяна в състоянието й. Болеше ме, бяхме си само ние. Нямам братя и сестри и в такъв момент човек като мен остава напълно сам. Приятелите ми обаче, решиха да не ме оставят сама. Щеше да ми е много трудно, но щях да се справя някак... След като ме изписаха в неделя, прекарах деня у дома. Гледах през прозореца, лежах, ядох, мъчех се да се отърва от мислите си, но безуспешно. Как бих могла? Всичко беше пълна каша! Думите на Дилън кънтяха в главата ми от деня в който ме посети в болницата. Това за баща ми... Защо е бил отведен? Откъде знаеше толкова за мен? Не разбирах нищо... Ами майка ми? Пластични операции? Сякаш не познавах нищо от това, което наричах свой живот... Бях твърдо решена да разбера всичко в тази заплетена мрежа. Легнах си рано вечерта, като стоях загледана в тавана. Дилън... Неговият образ беше всичко, което ми вдъхваше поне малко надежда.

На сутринта станах навреме и започнах с обичайният си ритуал. Този път облякох блуза с дълъг ръкав, за да скрие бинтът на ръката ми. Отново обух една от своите любими поли на цветя, вързах косата си на кок и се погледнах в огледалото. Щях да се завърна в училище, но този път с цел... Да науча всичко! Дилън може и да е на училище, но силно се съмнявам. Е, може да ме остави, но това няма да ме спре да науча истината. С тръгването си, само предизвика всичко в мен! Една сълза се спусна от окото ми при спомена за него и за усмивката му, за всичко! Изтрих сълзата и сложих любимото си червено червило. Излязох от вкъщи и тръгнах към училището си. Оглеждах се, да не би да е наоколо, помня, че издаде че знае за малките ми дейности, които никога не съм споменавала пред него. Взех си кафе, без да мисля особено за това. Вече не обръщах внимание на иначе важните неща за мен. Влязох в училище и открих стаята си без проблем. Седнах на последния чин и се замислих как бих могла да науча повече за Дилън? Може би от Тейлър? Той ще му каже... От Зак? Все ще има начин. Бих говорила с мама, но... Няма да се натъжавам сега. скоро до мен се настани Криси.

-Хееей!-тя ме прегърна, а аз се усмихнах фалшиво.

-Здрасти!