ANGEL IN THE SHADOWS: Книга 1- Shadow hunter or no?

13 глава - Неочаквана подкрепа

Щом се качих в стаята си, влязох направо в дрешника и облякох водолазния си костюм, а върху него и бойното облекло. Сплетох косата си на плитки и наредих оръжията си по колана, като заредих Колта с нови куршуми.
Нарисувах си руни за безшумие, бързина и други.
Когато бях напълно готова просто зачаках да стане полунощ.
Но преди това ме посетиха неочаквано.
- Какво искаш, Кастиел? - изнервих се.
- Исках да поговорим...Защо си с бойно облекло? - попита ме.
- Щом те няма да направят нищо по въпроса, лично ще се заема да разнищя тази история. - отговорих откровено и сериозно.
- Умът ли си изгуби?! - извика ми - Защо пак го правиш? Това не е твой проблем, че да се занимаваш с него! - караше ми се.
- А чий е?! Те не се интересуват от случващото се, а изпращат децата си на такива самоубийствени мисии! Трябва да разберем какво се случва и да предотвратим най-лошото! - отвърнах.
- В името на Ангела, как може да си такъв инат?! - Кас се хвана за главата, въздъхна и ме погледна - Добрe тогава! Но идвам с теб. - отговори ми.
- Но...- започнах.
- Без спорове! Няма да те оставя сама да се изложиш на такъв риск. - и след тези думи излезе.
Тъй като се бях уморила от спорове през последните дни, реших, че ще го оставя да дойде с мен. Може пък да е полезен.
След няколко минути излязох от стаята си и заварих Кас, Тео, Сиела, Шейли, Анастасия, Паулина, Крисчън и Картър да стоят пред мен в бойно облекло.
- Какво правите всички тук? - шокирах се.
- Няма да те оставим сама да разследваш случващото се! - първа проговори Сил.
- Това засяга и нас! - включи се Анастасия и скръсти ръце.
- А и ако се окажеш права, сама ли ще обереш лаврите? - обади се Паулина със странна усмивка.
- Кас ни разказа какво се е случило в кабинета на ръководителката. - каза Шейли.
- И какво ти е казал баща ми...- Картър ме погледна.
- И всички ние смятаме, че те не са прави. - добави Тео.
- Така, че щом те не се интересуват от нас, значи няма да имат нищо против да разберем какво се случва и да предотвратим най-лошото. - завърши Крисчън.
Гледах ги и не вярвах на очите си. Всички те заставаха зад мен срещу семейството и законите си.
Кас ми се усмихваше окуражително отстрани.
- Добре тогава! Да разнищим този случай! - възкликнах накрая и ги поведох към изхода на института.
- Ето какъв е плана: разделяме се на екипите по които бяхме изпратени и се връщаме на местата, където победихме съответните долноземци. Ще ни трябва по едно от телата им. - обяснявах.
- Но защо? - попита ме Паулина.
- Защото трябва да ги изследваме, да видим дали теорията ми е правилна, а ми трябва всяко от съответните тела, за да разберем дали изследванията съвпадат. - отговорих.
- Но ние няма как да ти донесем демон, Рейчъл. - погледна ме Крисчън объркано.
- Те изчезват веднага щом са победени. - подкрепи го Картър.
- Знам, затова вие ще се разделите. - отвърнах.
- Но... - започна Картър.
- Крисчън, ти върви с Паулина и Анастасия, а ти, Картър, отиди със Сиела и Шейли. - раздели ги Тео.
- Добре! - Крисчън само кимна.
Отиде при сестра си и Анастасия.
- Ще донесем тялото на върколака Гидеон Ричардс, но къде? - попита Анастасия и тогава разбрах, че имам пропуск.
- В старата къща на Рейчъл. - отговори Кас и го погледнах въпросително.
- Но последния път тя беше нападната от демони! - възпротиви се Паулина.
- Според мен са се махнали от там, но лабораторията в мазето е с бронирани врата и стени. - продължи Тео и се зачудих откъде знаят това, след като дори аз не го знам, а живях там цели 15 години.
Паулина, Анастасия и Крисчън кимнаха и тръгнаха към Хайд авеню забързано.
- А ние ще донесем тялото на вампира Чарлс Донъли. - каза Шейли сериозно.
- Да, но побързайте преди изгрев слънце, защото тялото му ще стане на пепел на слънчева светлина. - посъветва ги Кастиел и Шейли, Сиела и Картър тръгнаха към Китайския квартал в обратната посока.
Безмълвно аз, Кас и Тео побягнахме по пътя за делтата на Мисисипи. Аз щях да се гмурна и да извадя тялото на русалката, която ме одра.
Щом стигнахме, бързо съблякох бойното си облекло пред изненадания поглед на момчетата и останах по водолазен костюм. Оставих колан с оръжията си и извадих едно стили. Нарисувах си руна, с която да мога да дишам по-лесно под водата и такава за нощно виждане.
- Отивам да извадя последната русалка, с която се бих. - предупредих ги, но преди да се гмурна, някой ме хвана за ръката и ме обърна към себе си.
- Рейчъл, внимавай! - каза ми Кастиел - Ако не излезеш скоро влизаме и ние.
Кимнах и за един дълъг момент се вгледах в красивите му зелени очи. Изглеждаха тревожни и като че ли за пръв път изплашени.
Бързо се върнах в реалноста и се обърнах към водата. Гмурнах се и заплувах към дъното, търсейки тялото на обезумялата русалка.
Скоро го открих и се опитах да го издърпам нагоре, когато нещо ме хвана за краката. Погледнах надолу, за да видя как още две обезумели русалки дерат краката ми и ме дърпат към себе си. Опитах се да ритам, но без особен успех. Сега нямах оръжия в себе си, а руната ми за дишане във водата избледняваше. Трябваше да дам знак на момчетата, че съм в опасност. Опитвах се да не потъвам надолу, а през това време намерих перлена огърлица на врата на мъртвата русалка в ръцете ми. Всячески внимавах да не я изпусна, но беше трудно.
Надявах се, че огърлицата ще изплува над водата, но можеше и да потъне. Нямах друга надежда, затова я пуснах във водата.
Тя потъна надолу.
Нещо ме хвана за рамената и изпищях, макар писъкът ми да бе удавен от водата. Зад мен беше едната русалка, която ме дърпаше към дъното и ме гледаше със злите си черни очи. Тя разкъса водолазният ми костюм и парчетата от него заплуваха към повърхността.  Сега щяха да разберат!
От раните ми течеше кръв и оцветяваше водата. Не можех да се боря и да държа тялото едновременно. Беше на живот и смърт. Стиснах очи и пуснах мъртвата русалка. Обърнах се към другата и се опитах да в отблъсна, но тя ме превъзхождаше по сила.
Отбранявах се с ръце, а тя оставяше големи драскотини по тях и по лицето ми.
Руната ми избледня напълно и започнах да се давя. С последни сили ударих русалката, а тя сякаш нищо не усети. Бързо губех кръв и съзнание. Очите ми се затваряха. Може би никога повече нямаше да се отворят. Последното, което видях беше как русалката потъва безжизнено и две ръце ме притеглят, а две зелени тревожни очи ме посрещат.