ANGEL IN THE SHADOWS: Книга 1- Shadow hunter or no?

17 глава - Решенията на разбитото сърце

  На сутринта просто се облякох и отидох в тренировъчната зала. Не бях спал, нито пък ял.
Чувствах се ужасно. Слушах ударите на иначе разбитото ми сърце, докато изстрелвах стрелите си една по една към мишената и така и не улучвах центъра. Мислех си за нея. Какво ли правеше сега? Дали беше по-щастлива без нас? Къде ли беше всъщност?
  ******************************************
Събудих се от студената вода, с която ме заля Лий Канг.
- Какво правиш? - извиках ядно.
- Стига си спала! - отвърна ми с лукава усмивка.
- Знаеш, че те ще ме потърсят! И когато ме намерят, ще разберат що за чудовище си ти! - казах.
- Никой няма да те потърси, Рейчъл! - изсмя се той.
- Значи не ги познаваш достатъчно добре! - възпротивих се аз.
- Познавам ги и затова снощи, когато претърсиха целия институт за теб, получиха писмо, в което им казваш, че си си тръгнала по собствено желание, за да не пострада никой повече заради теб. Горкичкият Кастиел! Трябваше да видиш лицето му, когато му дадох плика. Щеше да се разплаче! - смееше се Лий Канг.
- Как смееш?! Ти, изверг такъв! - оплюх го.
- Не знам какво намира той в боклук като теб...- замисли се - Същия като баща си е! И той се влюби в онази змия, Соня  Блейд и създадоха него и противно милата му сестра.
- Как смееш да говориш така за покойния си парабатай?! - изненадах се.
- Помня и онази нощ, когато отидох на среща с великите демони. Дарен и Соня ме бяха проследили, точно като теб и намериха смъртта си от собственото ми острие. - разказа ми Лий Канг и се шокирах.
- Ти си убил родителите на Кас?! Как може да убиеш собствения си парабатай?! - крещях.
- Той се отрече от мен в онази вечер! Затова плати с живота си и този на жена му, за да оставя децата му живи! - този човек беше напълно луд.
- Ти си едно истинско чудовище, Лий Канг Самърстоун! И един ден всички ще го разберат! И тогава, помни ми думата, ще гориш в Ада! - извиках ядосана.
- Има много време до тогава, Рейчъл! През това време плана ми да подчиня всички долноземци с отровата си, ще е успял, а след това и този да покоря целия свят! - той вдигна ръце маниакално.
*********************************************
След като спрях да тренирам, тръгнах към кабинета на Кия, когато Ракел Колт, майката на Рейчъл застана на пътя ми.
Толкова си приличаха, че ме болеше да я виждам.
- Кастиел Ароул! Къде е онова писмо, което Лий Канг ти е дал? - гледаше ме хладнокръвно.
- Сестра ми го прибра. - отговорих и опитах да тръгна напред, но жената ме хвана за ръката.
- Ще я върнем, Кастиел! Само да я намерим. - успокои ме напразно.
- В писмото пише, че отива на място, където никой няма да я намери и че иска всички да я забравим. - отвърнах.
- Дъщеря ми не би постъпила така! Нещо не е наред! - започна майка и, но аз бях прекалено обезсърчен, за да повярвам на думите и.
- Явно не познавате дъщеря си напълно...- и след тези думи продължих напред.
Рейчъл ми каза да дам на Лий Канг изследванията, но те бяха в къщата в гората, така че просто щяхме да отидем до там, за да ги вземе. Но това беше толкова странно! Та нали от него ги скрихме? Може би трябваше да почакам преди да му кажа, че са у мен и да му ги дам.
Отворих вратата и влязох в кабинета, но там нямаше никой. Приближих се и на писалището намерих снимки, които ми върнаха най-страшните спомени. Там стоеше отворената папка с доклада и снимките от убийството на родителите ми.
Въздъхнах, събирайки кураж и вдигнах листите.
" Единствен свидетел и оцелял: Лий Канг Самърстоун.".
Вкамених се при прочетеното. Значи той е бил там? Видял е всичко! Трябва да го разпитам! Отчаяно исках да знам какво се е случило и защо родителите ми са загинали. Преснимах на ксероксът доклада и снимките, а след това се върнах в стаята си, решен да прочета всичко и да отвлека мислите си от Рейчъл.
Денят мина бързо. От всичката тази информация разбрах, че майка ми и баща ми са били убити от велики демони, а Лий Канг оставили жив, за да каже на ловците на сенки да не се закачат с тях. Нямаше никаква логика в това! Усещах, че има нещо гнило я тази работа и щях да разбера какво е.
- Кас, няма ли да слизаш за вечеря? - Тео влезе в стаята ми.
- Не съм гладен. - отговорих, докато залепях снимките на голямата карта на Ню Орлиънс, която бях закачил отдавна. Сложих снимката на мястото, където бяха убити родителите ми.
- Какво е това? - учуди се парабатаят ми.
- Разследвам убийството на родителите ми. - отвърнах.
- Но то беше преди 5 години, Кастиел! Мина толкова време, а и случая е разследван и прекратен. - говореше ми.
- Просто не са си направили труда да разберат истината! - възпротивих се - Видяли са само очевидното и са сметнали, че е достатъчно, но не е!
- А може би ти трябва да продължиш напред и да спреш да живееш в миналото! Няма да ги върнеш от мъртвите, като се занимаваш с прекратени разследвания! - думите му ме дразнеха много в този момент.
- Тео, няма да вечерям! Ако има нещо друго, за което искаш да говорим ми кажи! Ако не - ще те помоля да напуснеш стаята ми. - обърнах се към него изнервен.
Той излезе безмълвно, а аз се върнах към оглеждането на картата и снимките.
**********************************************
Събудих се, може би на другият ден. Веригите държаха здраво краката ми вързани към стената. Усещах глад и жажда. Гадеше ми се. Виеше ми се свят, не знаех още колко мога да издържа.
- Рей? - вдигнах очи и видях Кристиан, който държеше поднос със бутилка вода и чиния със странна сивкава каша.
Той остави подноса пред мен.
- По-добре се нахрани, че изглеждаш ужасно! - грубо го тикна в ръцете ми и излезе.
Кашата изглеждаше адски противно, но какво можеш да направя, освен да умра или да я изям? И все пак по-добре това, отколкото нищо.
************************************************
- Кас! - сестра ми влезе в стаята ми на другата вечер и щом видя снимките и картата се вцепени - Какво...е това?
- Разследвам убийството на мама и татко. - отговорих прикривайки колко ме боли да гледам тъгата изписана на лицето и при видяното.
- От къде взе всичко това? - Сил се приближи бавно.
- Намерих ги в кабинета на ръководителката и си направих копия на доклада и снимките. - обясних внимателно - И пише, че Лий Канг е бил там.
Очите на Сиела се разшириха.
- Какво? - извика тя, но сложих ръка на устата и.
- Не викай така! Ще разберат! - предупредих я и свалих ръката си.
- Но какво всъщност е станало там? - продължи тихо.
- Пише, че попаднали на сборище демони и били убити от тях. - започнах да разказвам прочетеното.
- Но защо тогава Лий Канг е жив? - тя повдигна вежди.
- Оставили го да предаде на ловците на сенки да не се закачат с тях. - отговорих.
- В името на Ангела, в това няма никаква логика! - възкликна Сил.
- Именно! - съгласих се.
- Та ние сме ловци на сенки! Това ни е работата! - ядосваше се.
- Знам, затова мисля, че има нещо гнило в това и не са разследвали както трябва. - завърших.
- Имаш право...- подкрепи ме - И до къде стигна с твоето разследване? - погледна към листите на бюрото ми.
- До никъде. - прокарах ръка през главата си изнервено.
- Убити са в старата сграда на печатницата на "New Orleans Today" - прочете сестра ми на картата където бях сложил снимката.
- Мястото е било заключено, както и сега. Те не биха влезли там без основание. - размишлявах.
  - След разследването са го оставили заключено и не са почистили кръвта, поради ниския риск мундани да влязат и да видят. - четеше доклада тя.
-  Телата са взети и погребани в    Града на тишината, но оръжията са оставени там, колкото и да е странно. - не намирах смисъл.
- Нещо ги е спряло да направят повече и да разследват до край. - мислеше си сестра ми.
- И аз ще разбера какво! - изведнъж взех важно решение, което можеше и да ми коства живота.
Сиела ме погледна притеснено.
- Не ми казвай, че смяташ да...- тя спря до там.
- Точно така! Отивам там и ще разбера какво се е случило! - довърших.
- Ти полудя ли?! Имаш ли си на идея колко е опасно там! Могат да те убият! - протестираше, но това нямаше особен резултат.
- Нали това правят ловците на сенки? Рискуват живота си. - припомних и.
- Кастиел, ти не си Рейчъл! - извика ми сестра ми и спомена за нея удари така или иначе разбитото ми сърце като отровна стрела.
- Това не значи, че ме е страх да рискувам живота си, повече от нея! - и с тези думи отворих гардероба си и извадих бойното си облекло.
Сестра ми излезе бясна и затръшна вратата след себе си.
Нямаше да ме разубеди! Ще разбера какво се е случило, дори с цената на живота си!