Един ден...

Добре ли си?

- Как можа със собствената ми майка бе педал...

Казах и заплаках. Но не го мислех желаех сега да измисли някакво тъпо извинение но да се опита да оправи нещата...

- Чуй аз наистина съжалявам Алисън... Бях пиян. Не знаех какво правя.
- Не знам дали да ти вярвам...
-  Повече няма да се повтори...не знам защо го направих...аз съм боклук знам го и знам че не те заслужавам..

Мълчахме известно време но след това аз се обърнах към него и казах тихо..

- Махай се оттук...
- Защо???
- И смееш да задаваш този въпрос!

Кам стана и тогава разбрах какво изпускам... Но вече бях взела решението си.

**На следващият ден**

Слънцето грееше. Птиците пееха. А аз бях паднала от леглото. Днес мислех да изляза с Мат. Само той ме разбираше пък и двамата бяхме самотни... вече не си говорех със майка ми. Бях и много обидена.

- Хей Мат ще излизаш ли?
- ОК хайде пред фонтана.
- Добре.

Облякох. Ето това.

И тръгнах...

Щом видях Мат се затичах и го прегърнах. Чухме няколко ахкания които идваха от хората седнали на пейките но аз извиках

- Само приятели...
- Чуй по този въпрос исках да те питам  нещо...
-Кажи Мат?
- Чуй Алисън от деня във който се запознахме исках да знаеш че те искам само за мен... Алисън ще станеш ли моя приятелка??
- Мат аз.... трябва ми време!

Затичах се към вкъщи. Не знаех какво да кажа на Мат... Харесвах го но той ми беше само приятел...  Камерън...Камерън...Това беше човека когото аз обичах. Но какво да кажа на Мат??

**вкъщи**

Прибрах се и веднага се качих във стаята ми. Трябваше да обмисля нещата...

- Хей мила какво правиш тук??
- Как си позволяваш изобщо да ми говориш??
- Чуй аз направих грешка... Кам също... Но хората правят грешки нали? Мила Камерън те обича със цялото си сърце.

Станах и я прегърнах не можех без нея...

- Добре ли си?
- Естествено.
- Лъжеш ли??
- Естествено...

След това мама излезе а на леглото ми имаше някакво листче...

На него беше написан някакъв номер... номерът на Кам...

- Ало Кам...
- Алисън?

Звучеше все едно е плакал...

-  Искаш ли да се срещнем и да поговорим?
- ДА!
- Във парка...
- ОК!

**Във парка**

Когато пристигнах там забелязах че Камерън го нямаше но след това го забелязах седнал на една пейка...Приближих се бавно защото не исках да изглежда все едно съм чакала да се видим с нетърпение.... Нищо че беше точно така☺.

- Хей, Алисън!
- Хей, Кам!

Той се приближи до мен и беше на път да ме прегърне но аз го спрях. Седнах ме на пейката на лицето му се четеше объркване.

- Чуй Али - започна той- Не мога без теб... Всяка една минута през която ти не си до мен е мъчителна. Искам да се убия заради това което направих. Заради това че те накарах да плачеш. Все пак не искам сълзи да капят от очите на моята кралица. Знам че сме от доста малко време заедно но за това време аз те заобичах повече от колкото обичам себе си... Бих дал всичко само ти да си добре и да не те боли но ако не ми простиш ще те разбера...

- Кам... Обичам те - казах го по-тихо от колкото очаквах и не знаех дали ме е чул.

- Обичам те... Повече от всичко на света - иии...явно ме беше чул.

Усетих как се приближава. Дали да го целуна. Алисън какво правиш!!!...

************
Съжалявам ако е било тъпо😘😘😂😂