Днес се местим!! Пърхам от щастие най сетне ще се махна от този отвратителен град. Станах по-рано от майка ми и си оправих багажа. Облякох някаква бяла тениска , черен клин и дънченото ми яке. След като бях готова излязох от вкъщи и седнах на пейката която беше малко по далеч от нас и запалих цигара.
Вече съм във колата и чакам майка ми да спре да се зарибява със пощальона. След няколко дълги минути тръгнахме към новият град... През цялото пътуваме само слушах как майка ми си припява някаква песен на Васил Найденов. Беше смешно и едва се сдържах да не прихна.
По някое време съм заспала и когато се събудих вече бяхме пред новият ни дом а на мен лигата ми вече беше потекла. Мама явно ме беше оставила да спя за което ще я убия по-късно. Когато влязох във къщата имах чувството че лигата ми пак ще потече. Беше съвършена е поне за мен. Една такава мъничка и сладичка.
- Хей мамо а къде ще спя аз?
- На тавана има някаква малка стаичка която прилича на стаята на Хари Потър.Мисля че ще бъде съвършенно за теб.-каза тя и се засмя.
Реших да се кача и да проверя дали не се бъзика. Със сигурност беше така когато се качих стаята беше просто прекрасна направо нямам думи за да я опиша...
-Мамо явно Хари Потър е имал една прекрасна стая!
-Знаех че ще ти хареса!! А сега излез за да я наместя и да стане още по - хубава. Ако искаш излез да разгледаш квартала?
- Щом се налага.
Обух се и излязох. Честно казано квартала не беше нищо по различно от нашият просто беше малко по-голям...е добре де много по - различен и голям от нашият. След едно дълго обикаляне и слушане на музика разбрах че съм се загубила а батерията на телефона ми беше паднала. Бахти късмета. Реших да попитам някого къде съм но наоколо нямаше никого. Хей я изчакай какво е това... О Мили Боже...Мисля че се влюбих. Видях един паднал ангел който се разхождаше безцелно из парка къдете се бях загубила. Беше със кафява коса и кафяви очи. Висок и...и...СЪВЪРШЕН. Какво ми ставаше аз не се влюбвах лесно...краката ми омекнаха и вече нямах контрол над тях. Започнаха да се приближават към ангела и проблема беше че и устата ми също нещо и ставаше.
- Ам извинявай но се загубих а и нямам батерия на телефона можеш ли да ме опътиш...??
-Естествено , винаги се притичвам на помощ на красиви момичета.
Той да не би да ме нарече карасива. Та аз съм ужасна. Ех , жалко мъжът който никога няма да ми бъде мъж се оказа сляп... много жалко.
-Хей езика ли си глътна и впрочем не съм сляп а ти си прекрасна и говориш на глас...-каза той и се разсмя
Смехът му беше прекрасен. Абе чакай малко аз говоря на глас...
- Опа.Ам съжалявам много аз просто не съм свикнала да говоря със красиви момчета...
Ок аз отивам да се гръмна...
-----
Съжалявам ако е тъпо...❤❤😂😂
