Twitter messages with Harry Styles (BG)

Feel something

Вече се бях пренесла, спах в стаята на Люк. Не знам дали Хари беше доволен от това мое преместване тук или пък от това, че спя в една стая с Люк, но с Люк сме просто приятели, нищо повече..

-Хейлиии, би ли направила от хубавите спагети, моля те. - започна да ми се моли Найл, докато пърхаше с мигли и си мислеше, че е сладък така и не мога да му устоя.

-Разбира се, че няма да направя, днес е твой ред да готвиш, след два дена съм аз и аз ще реша какво да сготвя, господин подмазвач.

-Но, Хейлс.. - направи тъжна муцунка, - аз не мога да готвя.

Всички се засмяхме, забелязах, че Хари ме гледаше постоянно и не, не беше с онзи злобен и студен поглед, когато ме погледна след като се разкрещя на Люк, не беше с този поглед, а ме гледаше жално, тъжно, все едно всеки момент ще се разплаче.
Не знам защо го прави това, в един ден е добър, мил, забавен, държи се добре, а в друг просто може да те изяде с поглед. Не мога да го разбера, защо е станал такъв преди беше толкова различен..

- Ей, Найл, няма ли да готвиш вече? Стана дванадесет часа вече, гладни сме. - промърмори Хари.

-Тази вечер ще бъдете на диета, мили мой, ако сте толкова гладни си поръчайтв пица, аз да не съм ви готвач? Всеки иска различно, ставайте и си гответе сами. - казай Найл и започнахме да се смеем.

-Аз се качвам горе. - казах си под носа. - Лека.

-Ще спиш ли? - попита ме Хари.

-Не, ще почета малко. - казах и се качих нагоре, не знам дали каза нещо, защото не ми се говореше с него в момента, не се чувствах добре.
Обвзе ме някаква вина за настроението му днес, дали аз съм виновна?

Люк влезна в стаята, махна си тениската и дънките и остана само по боксерки. Просто не можах да се сдържа да не го погледна и го погледнах и точно тогава, точно в този момент той реши да се обърне.

-Зяпаш ли ме? - каза и лека усмивка се появи на лицето му.

-Какво? Не. - казах и започнах да се правя на ударена, че не знам какво е станало, започнах да разлиствам страниците на книгата и без да исках скъсах малко от една страница, беше от нерви.

-Да не би да ти действам, някак н..- прекъснах го и то със знак да замълчи. Той се приближи до мен, искаше да ме целуне, но аз не исках, бутнах го назад, но той не се отдръпваше, хвана ме за главата и..

-Да не прекъсвам нешо? - попита Хари, беше застанал на вратата, видях как очите му се насълзяват.

-ДА. - извика Люк.

-Всъщност не, Хари може ли да поговорим? - станах, отблъснах Люк от мен и тръгнах нервно към Хари, причината да съм нервна не бе Хари, а Люк, какво си мисли, че прави??

-Какво има? - попита ме Хари, гледаше в стената, сякаш не искаше да ме погледне.

-Какво ти е? Не изглеждаш добре, по принцип се заяждаш с мен и.. - прекъсна ме.

-Какво ми има ли? Ами какво да ми има? Как искаш да се държа като ти се нанесе тук и то при Люк, при най-добрият ми приятел, който знае, че изпитвам нещо към теб и се опитва да те целуне, как искаш да съм Хейлс,а?

-Чакай.

-Какво да чакам? - разкрещя се Хари.

-Какво каза?

-Какво да съм казал, мамка му!

-Каза, че изпитваш нещо към мен.

-Какво? Няма нищо такова, пак не си разбрала. - завъртя глава, лицето му стана като домат, не знаех какво да му кажа, в този момент е толкова невинен и сладък..