☆3.The Party☆

99 7 2
                                    

Гледна точка на Кендъл
С момичетата си поръчахме някакви шотове и започнахме да се състезаваме коя ще изпие повече. Кара беше първа и като видях физиономията й след първия шот ми се прииска да не съм се съгласявала да започвам тази игра.......После Джиджи беше наред , но тя се държеше стабилно за сега. Дойде и моят ред. Бавно взех чашката , доближих го до устата си и миризмата му достигна до носа ми. Още преди да започна да го пия направих някаква физиономия , а момичетата ми се изсмяха. Когато нядигнах шота и започнах да пия той опари гърлото ми. Чувството не беше много приятно.

Вече бях изпила четири шота , а Кара почваше петия. Това ще бъде дълга нощ. Когато дойде моя ред набързо изпих шота си и вече парещия алкохол по гърлото ми , не ми правеше кой знае какво впечатление. Но след него започна да ми се повръща.

-Момичета , знаете ли къде е тоалетната.

-Ааааммиииии, не зннаам, ама искааам ощее шотове.-Кара беше мнооооого пияна. Държеше се като психопат, буквално.

-Кара , добре ли си?

-Офф, мамоо остави ме още пет малко.-каза Кара като започна да се смее. Това момиче наистина е лудо. Не исках да губя повече време затова попитах Джиджи.

-Джиджи ти знаеш ли къде е тоалетната?

-Мисля , че е на втория етаж.

-Добре, ще я потърся.

Запътих се към стълбите и едва стигнах до там. Имаше много пияни хора , които танцуваха, дори имаше и паднали на земята , а купона беше започнал преди няколко часа. Когато започнах да ги изкачам си ударих крака, но продължих. Стигнах до втория етаж, с големи мъки. Имаше много врати и аз проверих всяка. В някой имаше заспали момичета и момчета... сигурно преди това са се чукали , а в някой имаше хора дето се чукат. В едната стоя дори беше Хари.... той беше с една брюнетка, когато отворих вратата и ги видях започнах да се смея , а той изпсува и аз бързо затворих вратата.Най-накрая намерих тоалетната. Влязох , но не заключих. Стоях и чаках да повърна. За моя радост , това не се случи. Тъкмо щях да излизам , когато някой влезе. Не , не може да бъде..... Хари влезе. Погледна ме и направи онази перверзна усмивка. След това ме докасна , а аз се замаях хем от алкохола , който изпих , хем от докосването му. Тръпки преминаха по тялото ми. Тогова той се приближи към мен.

-Е, какво ще правим , мила?

-Ти за тъпа ли ме имаш?- кръвта ми закипя и адреналина ми се вдигна.-До сега се чука с оная брюнетка. Трябва да тръгвам.

Never Forget MeDonde viven las historias. Descúbrelo ahora