Never Forget Me

☆1. The New Beginning☆

Днес е. Най-после дойде денят до тръгвнето ми. Алармата ме събуди и аз развълнувано я изключих. Станах от леглото,отворих вратата на стаята си и отидох тихо до банята. Взех си топъл душ, измих зъбите си и отидох до стаята си. Не бях осъзнала , че съм се забавила толкова под душа, но имах време до полета. Приготвих си черни-прилепнали дънки, бледо-розов потник с надпис ,,Don't worry be happy!" и новите ми бели кецове converse , които щях да облека докато пътувам.

Слязох в кухнята и там видях моето семейство, но без сестра ми...Мама и татко бяха седнали около масата и закусваха палачинкиии....
-Добро утро ,Кендъл!- казаха ми те и аз седнах на обичайното си място.
-Добро утро!-продумах и намазах една от палачинките с Nutella. Набързо я изядох и докато мажех втората се появи сестра ми. Толкова много я обичам. Може да е по-малка и понякога много да се дразним, но пак си помагаме и се обичаме...
-Кендъл, днес заминаваше нали?!-попита ме тя и направи тъжна муцунка, докато заемаше мястото си на голямата маса.
-Да. Нямам търпение. Много ще ми липсвате и много ви обичам !!!- казах аз и сълзи се уформиха в очите ми...

Стана време да тръгвам. Облякох приготвените дрехи. Проверих багажа си още вечерта , затова го грабнах и тръгнах към входната врата. Семейството ми ме чакаше там. Кайли и мама бяха с насълзени очи, а татко стоеше до тях. Взех якето си и ги прегърнах...
-Обаждай се.-каза мама.- И да внимаваш!- извика татко, тъй като вече бях тръгнала. Сестра ми ме догони и ме прегърна силно... Разменихме си по едно чао и се качих в таксито , което беше спряло пред къщата ни.

Пътувахме тихо до летището. Музиката звучеше , а аз се чувствах сякаш съм в песента... Не усетих кога стигнахме. Дадох парите на шофьора и се запътих към мястото за чакане.
-

Полет 712 Лос Анджелис!- Да , това е моят полет... Веднага отидох и дадох багажа си...Бях първа затова не чаках. Провериха билета ми и се качих в самолета. Беше страхотно. Видях , че започна да се пълни и седнах на една въгрешна седалка. До мен седна едно момче. Беше красив. Имаше кафява коса и сини очи. Изглеждаше забавен и малко по-голям от мен.
-Ъъъм , здравей.- усмихна ми се той, а аз не бях забелязала , че го бях зяпнала.
-Оууу , извинявай...- обълнах се на другата страна. В началото не си говорихме нищо , но после той се представи и разбрах, че се казва Луй. Живял е в Лондон, също като мен. Продължавахме да си говорим и се сближихме. Разменихме номерата си и той ми каза, ако имам нужда от нещо да му се обадя. Толкова е мил.
-А, защо ще се местиш в Лос Анджелис? -Попита ме той.
-Искам ново начало.-отговорих аз и в същия момент , хората започнаха да излизат... Явно бяхме пристигнали !!!!!😍😍😍

Здравейте, хора. Това е моята първа история. Обещавам , че по-нататък ще се развие и ще стане по-интересно и няма да е такава боза. 2глава ще е по-дъгга глава от тази. Надявам се да мога да кача по скоро 2 глава. Не мога да повярвам , че пиша. Попринцип не ми се отдава , но ще се постарая да стане по-интересно за по напред. Какво мислите че ще се случи?! Дали Кендъл и Луи ще учат в едно училище? Дали тя ще го потърси за нещо? Ще разберем следващата глава!!!☆ ♡_♡