Random meeting | M.D.

Част 3

Събудих се от слънчевите лъчи. Днес времето беше хубаво. Станах от леглото и отидох в банята. Взех пастата за зъби и сложих върху четката. След като си измих зъбите отидох в кухнята за ябълка. Явно първа съм се събудила днес. Отидох до стаята и отворих гардероба. Извадих бяла тениска с надпис "Plants are friends" и къси тъмно сини дънки с висока талия. (Дрехите на снимката)

Срясах си косата. Обух си обувките на адидас и излязох.

Отидох до библиотеката, за да почета някоя книга, тъй като от доста време не бях ходила. Поздравих леля Саманта и започнах да търся книги. Реших да е "Сенки" на Илса Бик...

След като излезнах някои сложи ръце на очите ми.
-Познай кой е.
Обърнах се и видях Мат. Прегърнах го.
-Хей. Не очаквах да те видя. - усмихнах се.
-Аз те очаквах. - каза с усмивка. - Да се поразходим? - кимнах.

Отидохме до мола. Разбира се трябва да обиколим всички магазини. Първо отидохме до Dunkin Donuts. После и до останалите магазини.

Неусетно минаха пет часа. Навън валеше доста дъжд и беше студено. Явно Мат усети това. Той свали якето си и ми го даде.
-Благодаря. - казах.
-Живея близо. Хайде, ела у нас.
-Не, мога да се прибера.
-По този дъжд? - повдигна вежда. - Ела. - хвана ме за ръката.

Наистина не живееше далеч. Къщата му беше на два етажа. Стените бяха с тъмни цветове. Стаята му беше на втория етаж. По стените имаше плакати на всякакви групи.
-Харесва ми вкуса ти за музика. - обърнах се към него и се усмихнах. Той също се усмихна. Извади дискове с филми.
-Кой искаш да гледаме? - започнах да ги разглеждам.
-Жив дявол? - предложих.
Взехме диска и слезнахме на долния етаж.
-Ще ни трябва храна, докато гледаме филма. Да си направим пица и палачинки. - съгласих се. Той извади нужните продукти и започнахме с готвенето.

Час по-късно и двамата бяхме с брашно. Входната врата се отвори. Влезе русо, слабо момиче, високо около 1,65. Беше с много къса рокля и високи обувки. Тя дойде към нас.
-Здравейте. - прегърна Мат. - Аз съм Тифани. - подаде ми ръка.
-Хейли. - казах.
-Мати, излизам и ще се прибера утре. Чао, миличък. - "Мати", "миличък"? Може би тя му е гаджето. Гледах го учудено и се засмя.
- Ела, да се преоблечем.
-Не, аз ще тръгвам.
-Ами филма и пицата? - погледна ме.
-Някой друг ден. - отговорих. Отидох до вратата, но той ме спря.
-Всичко товя заради Тифани ли е?
-Може би. Не искам да ви създавам проблеми.
-Тя ми е сестра. - каза. - Идваш ли? - подаде ръка. Усмихнах се и я хванах. Отидохме до стаята му. Той отвори гардероба и ми каза да си избера нещо, докато се пробличаше. Харесах си тениска на Bring me the horizon. Взех я.
-Ще сляза. Чакам те. - затвори вратата.
Преоблякох се и започнах да разглеждам стаята му. Имаше снимки, рисунки и най-различни неща. Сетих се, че трябва да слизам на долния етаж. На масата пред дивана беше пицата и палачинките с голям буркан шоколад. Седнах на дивана. След като пусна филма на телевизора той седна до мен.

Събудих се от вибриращия ми телефон. Бях в прегръдките на Мат. Плъзнах червената слушалка на дисплея, за да не го събудя. Спеше толкова сладко. Можеш да го гледам с часове. Изведнъж си отвори очите и се стреснах.
-Не спиш ли? - попитах все още уплашена.
-Събудих се доста преди теб. - кимнах едва забележимо. - Толкова ли съм хубав, че да ме гледаше толкова дълго време? - попита и започна да се смее.
-Какво? Не. - изчервих се. - Исках да видя дали спиш и ти отвори очи.
-Около пет минути ли ти бяха нужни, за да видиш? - все още се смееше.
-Идиот. - хвърлих му възглавницата и се направих на сърдита.
-Стига де. Шегувах се. - прегърна ме. - Не се сърди.
-Не се сърдя. - телефона отново започна да звъни. - Трябва да тръгвам.
-Ще те заведа с колата. - съгласих се.

Вече бяхме почти пред къщата ми.
-Задръж тениската. - засмя се. Забравих, че съм още с нея. Стигнахме дома ми.
-Благодаря. - казах.
-За какво? - попита.
-За всичко.
-Няма нужда да ми благодариш. Звънни ми по-късно.
-Разбира се. - усмихнах се и затворих вратата на колата. Стигнах до вратата на къщата, извадих ключа и я отключих. Видях Люк и Арзайлея да се целуват. Той я беше вдигнал. Като ме видя я пусна и дойде да ме прегърне.
-Къде беше? Притеснихме се..
-Да, наистина много сте се притеснили. - казах. Те ме погледнаха странно. Явно заради дрехите ми. Качих се горе в стаята си. Отново спомени с Люк.
"Не обичам Арзайлея. Обичам само теб."
И се унесох в дълбок сън.

Съжалявам за закъснението. Надявам се да Ви харесва. :) За феновете на Asking Alexandria можете да погледнете историята ми с Денис.