Случайна среща {Ким Нам Джун}

3. Лош късмет

{Биси}
- Май обичаш да се сблъскваш с хората, а?- ухили ми се Джун.

-Пусни ме!- казах гневно и го избутах от себе си.- Защо ти трябваше да ме прецакваш така? Тази олимпиада беше важна за мен, а ти провали всичко!

-Може да го приемеш като малка част от отмъщението ми- подсмихна се русолявото момче.

-Какво отмъщение?-викнах. Това момче започваше да ми лази по нервите. Държеше се като малко дете.- Ако ти е толкова зор за тъпата тениска ще ти я платя!

Забелязах как цялото му тяло се напряга. Стисна ръцете си в юмруци, до побеляване на  кокалчетата му. Очите му се впиха в мен и в тях се четеше омраза и болка.

-Не ти искам парите!- след тези си думи, Джун се обърна към Джаксън, който се беше подпрял на стената и ни наблюдаваше с развеселено изражение, и му кимна към двойната врата в дъното на коридора.- Да тръгваме!

Джаксън кимна, усмихна ми се и тръгна след приятеля си.
Изпуфтях раздразнено. Този Джун вдига твърде много шум за нищо. А и това, което направи...Бях му бясна, заради олимпиадата.

Извадих телефона си от джоба на гащеризона и писах на Адам да дойде да ме вземе. Получих отговор на секундата, който гласеше, че той вече е пред училището. Прибрах телефона си на мястото му и тръгнах с весела крачка към най- добрия си прител.

-Хей, как мина?- попита ме Адам, щом се качих в колата.

-Е, определено, не беше най- хубавият ден в живота ми!- отвърнах и закопчах колана си.

-Защо? Задачите ли бяха гадни?- Поклатих неудобрително глава.- Ами?- той повдигна въпросително вежда.

Въздъхнах и започнах да разказвам последните събития без да пропускам и най-малките подробности.

***

На следващия ден се събудих от мелодията на алармата си. Разтърках сънено очи и погледнах към будилника си, все още раздразнена от вчера. Показваше 07:00. Въпреки че бяхме пролетна ваканция, аз трябваше да отида на работа.

Станах от леглото и започнах да се оправям. Минах през банята за обичайните си сутрешни процедури, след което си извадих обикновена розова тениска и дънки. Докато обличах тениската се сетих за момчето от вчера. Тениската му, която съсипах, беше същият цвят. Пред очите ми изплува разгневеното му лице. Разклатих глава. Не си заслужава да мисля за него. Сигурно никога повече няма да го срещна.
Обух белите си кецове и отново погледнах към часовника. Стрелките показваха 07:30. Метнах чантата си през рамо и излязох от дома си.