Случайна среща {Ким Нам Джун}

9. Е, какво ще кажеш?

{Нам Джун}
Тръгнах да отварям вратата, когато в яда си си засякох погледа с този на Бистра. В очите ѝ нямаше любов нито погнуса. Имаше уплаха, уплаха от Дже Бум. Нейният поглед ми напомняше за моя преди години.. Когато ме беше страх да погледна човека, който уж ме обичаше. Уплаших се, не можех да я гледам така, но и не можех да направя нищо. Стаписах се... Как може да съм такъв страхливец, нали го превъзмогнах, защо не мога да помръдна?

Поне успях да открехнах бавно вратата, за да чуя как Дже Бум кани Бистра на сватбата. Стиснах ръцете си в юмруци, усещайки как ноктите ми оставят следи в кожата. Сега вече наистина щях да му откъсна главата! Какво си мислеше, че прави? Как смееше да я кани?! Искаше ми се да сваля самодоволната усмивка от лицето му. Нещото, което ме изкара окончателно извън релси беше едно простичко "Да" от страна на русото момиче. Не издържах повече. Обърнах се, затръшвайки вратата след себе си и побягнах надолу по улицата.

{Биси}
Предложението на Дже Бум ме изненада. Искаше ми се да отида на сватбата с Нам Джун, но той така и не ми отговори, а нямах много време. Може би трябваше да изчакам ден два, но пък какво основание имах да вярвам, че той ще приеме. Та ние едва издържахме 5 минути в една стая без да се скараме за нещо. Какво си мислех като го поканих? Защо изобщо тая някакви надежди за това разглезено богаташче?

-Е, какво ще кажеш?- повтори въпроса си Дже Бум и ми се усмихна.

Кимнах сковано.

-Да- казах просто и също му се усмихнах. В този момент чух силен трясък и двамата се обърнахме по посока на шума. През прозореца видях бързо отдалечаващата се фигура на Нам Джун. Сърцето ми ускори ритъма си. Без да се замислям се отдръпнах от Дже Бум и излязох от заведението. Огледах се, надявайки се да видя Нам Джун някъде, но той беше изчезнал. Искаше ми се да изкрещя. Как така се появи точно в най- неподходящия момент?

~•~•~•~•~

Беше 20:07 часа, вървях към вкъщи и слушах тъжни любовни песни. Не знаех какво точно е чул Нам Джун, но пак се чувствах много зле. Дори не сме заедно, дори не съм признала нищо. Беше тъжно как се разминаваме с хората, които може да са сродните ни души, с хората, които може да ни накарат да полетим след като сме паднали...

Докато си мислех вече бях стигнала до нас. Качих се в стаята си, усилих музиката и просто се хвърлих върху леглото. Чувствах се прекалено зле за всякакви социални мрежи и игри. Просто лежах и си мислех.

{Нам Джун}
Толкова бях ядосан... Яростта кипеше около мен дори и хората ме заобикаляха заради страшния ми поглед. Плашех хората, но не ми пукаше просто. Толкова ревнувах... Защоо? Дори не сме заедно, дори не съм признал нищо.

Ходех безцелно и мислех. Не знаех какво да правя. Щях да я поканя, а тя- тя с замесника ми. Не мога, трудно ми е. Защо избра него пред мен? Да не би да го харесва. Ще трябва да се отдръпна от нея.

~•~•~•~•~•~•~

{Биси}
Днес беше денят. Днес трябваше да ходя на сватба. Днес трябваше да летя от щастие, че ще ходя с Нам Джун. Днес трябваше да се чувствам красива за него, но нямах настроение за нищо. Започнах да се оправям с нежелание.

Получих есемес от Дже Бум и стомаха ми се сви от погнуса:

,,Ще дойда в 18:00 часа точно да си готова скъпа! Надявам се рокличката ти да е по- разголенка.. 😏🍑😍''

Няма да стане както той иска естествено. Избрах си бледо синя рокля с разголен гръб и лека цепка на крака.

Погледнах се в огледалото и се видях до Нам Джун: той с черен костюм и бледо синя вратовръзка, хванати за ръце и ходейки напред с вдигнати погледи, които някой път се засичаха ту от любопитство, ту от страх да не се изгубим един друг.

Силното бибипкане, идващо отвън, ме извади от мислите ми. Монетът бе настъпил. Дже Бум вече беше тук. Стомахът ми беше свит на топка. Никак не ми се искаше да ходя без Нам Джун, но нямах избор. Въздъхнах. Грабнах чантичката си от леглото и излязох от стаята.