Случайна среща {Ким Нам Джун}

8. Защо го правиш?

{ Нам Джун }
Чух крясък и се обърнах да видя кой тъпак е виновен за него. Обръщам се и кой да видя- Бистра. С тази нейна блестяща усмивка, която може да заслепи всеки.
Тя се обърна и погледите ни се засякоха за миг. Хвана ме срам и се обърнах веднага, надявайки се да не ме е забелязала. Момичето, с което бях ме изгледа малко странно.

- Защо почервеня така, Нам Джун? Да не би да видя някого?

- Не, не съм. Просто ми стана много горещо изведнъж- казах притеснено.

Някак си усещах напрежението във въздуха между нас. Чувствах, че не е правилно да излизам с никога. Само заради нея. Какво ли ми става..?

Докато мислех задълбочено, Бок Джу си говореше глупости. Някак си напрежението се изпари, обърнах се и Бистра вече я нямаше. Почнах да се оглеждам притеснено. Не я видях никъде и осъзнах, че си е тръгнала. Дали е заради мен?

{ Биси }
Какво правя? Тръгнах си от любимото си кафене, защото не можех да гледам Нам Джун с друга. Защо? Какво ми става?

Седнахме в близкия парк и си изядохме сандвичите на спокойствие. Юри ми разказваше смешни и тъпи истории, за да ме развесели и разсее.

Времето мина неусетно. Стана 6 часа и реших, че трябва да си ходя. Все пак утре бях на работа първа смяна...
Докато ходех към нас в главата ми изникна, че ми трябва СПЕШНО кавалер за сватбата на леля ми. Не бях питала Нам Джун още, но мисля че вече имам смелостта да задам този въпрос.

Стигнах входната врата и я отворих. Още с влизането почнаха да ми викат.

- Къде се губиш цял ден, Бистра? Стаята пак не ти е оправена. Дори и дрехите, които ти донесох сгънати и ти ги дадох в ръцете не си прибрала, а просто трябваше да ги пъхнеш в шкафа. Цял ден можеш да се размотаваш навънка и да клюкарстваш, а не можеш да си прибереш дрехите.

- А значи нямам право да излизам с приятелки и да си говоря за емоционалните проблеми, които имам така ли?!! Дори не харча твоите пари. Ходя на работа кога очакваш да се виждам с приятелите си ако не събота и неделя. Ако толкова те дразня ще се изнеса и точка.

При тези мои думи майка ми млъкна и не каза нищо. Едновременно се чувствах горда, че поне веднъж съм я накарала да млъкне, но се чувствах виновна, за дето й се развиках така.

Постарах се да прогоня тези мисли и бързо се качих в стаята си. Все още беше рано, за това реших да прегледам набързо профилите си във Facebook, Twitter и Instagram. Когато изключих компютъра си, видях че е два часа през ноща, а аз бях първа смяна. Нямах представа как ще успея да стана сутринта.