Дежа-вю

ВРОРА ГЛАВА

Докато вървях някой закри очите ми с ръце. Но по аромата на одеколон и количесрвото му разбрах кой е.
- Честит Рожден Ден, Кас!
- Мерси,... Пит.
- Е, не е честно...как ме позна?- каза той и си махна ръцете, за да мога да го видя.
- Одеколон!!- отвърнах му и двамата се засняхме.
- Заповядай- каза Питър и ми даде малка, но стилна кутийка, вероятно за бижута.- Малко е, но от сърце...Надявам се да ти хареса!
Отворих кутийката и видях сребърна верижка с малко синьо сърчице- синьото ми е любимият цвят.
- О, Пит, невероятно е...много ми харесва.- казах му и го погледнах.
- Ще ми го сложиш ли?- попитах и преметнах дългата си, права кестенява коса на една страна.
- Добре.- каза той и ми го сложи като внимаваше да не ме нарани.

След това двамата отидохме на любимото ни място- покрива на изоствен магазин и поговорихме. Аз не му казах за писмото, но явно той бе забелязал, че крия нещо от него.
- Кас, какво става??
- Нищо... Какво да става??- казах аз придавайки си небрежен вид.
- Стига, Кас, знаеш, че можеш да ми се довериш! Кажи ми какво става!
- Казах ти, че нищо не става, Питър! - отговорих му ядосано!- Спри да ме питаш!
- Добре, щом казваш, Касиди!!- каза със същия тон.- Но после неказвай, че не съм те питал или пък, че не съм искал да ти помогна!
Това бе последното, което ми каза, преди да слезе по стълбите!

"Дежа-вю"- изведнъж се пренесох на друго място. Бях в красива градина с много цветя и храсти. Слнцето грееше високо в небето. Обърнах се, за да поогледам, но тогава пред мен се откри много зловеща картина- бях в гробище посреднощ. Имаше мъгла и нищо не се виждаше. Уплаших се! Надявах се това да е сън. Изведнъж някой ме дръпна за ръката. Аз се обърнах, но тогава единственото което видях бе това, че се намирах на ръба на покрива и ако не се бях хванала щях да падна. Неразбрах какво стана. Част от мен искаше да се прибера удома, тъй като започна да се смрачава, но друга искаше да се върне на онова място и да разбере какво става.

Изведнъж чух странен звук...Обърнах се, и тъкмо щях да разбера от къде идва шумът, когато ми причерня...