Дежа-вю

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Щом отворих очи видях, че съм завързана на пода на някакво много мрачно и зловещо място. Въздухът бе студен, но свеж. Всяка поета от него глътка ме караше да се чувствам по-добре, макар да не усещах цялото си тяло- бях като парализирана. Нямах сила да стана и затова след неуспещният ми опит, се сгромолясах отново на земята. Изведнъж някой отвори вратата и влезе. Беше мъж и носеше качулка. Той не ми обърна внимание и зачочна да заржда пистолета си.
- Ставай!- каза ми той.- Нямам време за губене! Хайде размърдай се...спиш от два дена!
- Но, но...как така от два дена? Аз...аз...къде ще ме водиш? К..какво ще правя? За какво е пистолета?- казах аз през сълзи.- Моля те...искам да си ходя! Пусни ме!
- Аа..значи аз се грижа за теб от два дни, а ти най-нахално след като се събуди, ми заявяваш, че искаш да си ходиш!- каза той и се обърна.- Чуй какво, малката, тук аз нареждам и ти никъде няма да ходиш! Ясно ли ти е?- докато казваше това пристъпи напред под лунната светлина и тога успях д азабележа ужасният му белег. Лицето му бе обезобразено. Единствено наглата му усмивка си бе добре, даже повече от добре. Той се приближи към мен и каза:
- Ставай!- след което ме хвана за ръцете и ме изправи. Хватката му бе груба и силна.
Той извади един нож, а аз при вида на студения метал, с който си представях как ще ме рани, започнах да крещя:
- Не, моля те! Не ме убивай! Ще направя каквото поискаш! Остави ме...Моля те!
Явно той бе изненадан от креакцията ми, но като постоя така известно време, се засмя и започна да ми говори:
- Ти май си много лудо момиче! Да не си си ударила главата?- каза и се изсмя, а смехът му отекваше в тишината.- Няма да ти сторя нищо...поне за сега. Само ще те освободя..., но ако не искаш няма проблем, стой си така!
- Не, освободи ме...моля!
След тези мой думи, той сряза въжетата и ме пусна. Ръцете ме боляха, но синините по тях бързо започнаха да изчезват.
- Къде ще ходим?- попитах аз.
- Ще видиш!- каза той след което ме хвана за ръката и ме поведе напред. Щом тръгнахме забелязах, че вървяхме по тъмен и влажен тунел. Той ни отведе навън. А там за моя избенада, имаше гробище- същото като във "видението" ми.
Тогава нещо ме дръпна. Аз се обърнах и видях мъжът. Той ме погледна и ме попита:
- Защо си толкова изненадана? Все пак видя това място във видението си!- каза той и продължи напред без да изчака отговор от мен.
Вървяхме дълго и минахме през много гробове, които ме караха да настръхвам. Изведнъж спряхме. Аз се наддигнах, за да надникна през рамото му и да видя, какво става. Стояхме пред черен джип. Мъжът го отключи. Двамата седнахме и той включи автомобила. Потеглихме и след броени минути аз заспах.
Когато отворих очи видях, че сме спрели пред същата дървена къща, която както всички останали неща, видях във "видението" си. Човекът до мен говореше по телефона. И
Последното което лаза преди да счупи телефона бе: "Пали"
И в същи момент къщата пламна!

От автора:
Ето я и новата глава! Съжалявам за дългото чакане, но обещавам да се реванширам! Ще качвам поне по три глави на седмица! 😄
П.П. Не забравяйте да гласувате и коментирате!💛