Believe

1 глава

М: Джулия, ставай вече.
Аз: Мхм...
М: Хайде скъпа, вече е 2 часа.
Аз: Мхм...
М: Явно така няма да стане. Отивам за каната с вода.
Аз: Ставам, ставам.- веднага се изправих
М: Хаха... хайде оправяй се и идвай долу за "закуска".
Аз: Добре мамо.
Станах и влязох в банята. Взех си един душ и измих си зъбите и лицето. Облякох се и се сресах. Изправих си косата и слязох долу.
Т: Добро "утро".
Аз: Добро утро.
Дж: Бати... къв човек си ставаш в 2 часа?
Аз: К'во те интересува? Я си гледай своя живот.
Дж: Ти ли ще ми кажеш?
Аз: Да аз...- татко ме прекъсна.
Т: Джулия, засрами се от поведението си. Знам, че се карате, но не ни надувайте главата. Опитайте се да се сприятелите.
Аз: Да-да... друг път. Излизам.
Т: Къде отиваш?
Аз: Ще видя... отивам да извикам Оля и ще отидем сигурно до мола.
Т: Не се бави.
Аз: Чао.- излязох от вкъщи и се запътих към къщата на Оля. Почуках на вратата и тя ми отвори.
О: Здравей.
Аз: Здрасти.
О: Хайде влизай.
Аз: Не, хайде някъде навън. Не ми се стои затворена.
О: Добре само да кажа на нашите, че излизам.
След 5 минути вече се бяхме запътили към мола.Видяхме Джъстин и приятелите му.
О: О, виж, виж! Чаз! Ох... как искам да ме запознаеш.- погледна ме.
Аз: Не обичам да разговорям с Джей, пък с жалките му приятелчета въобще.
О: Чаз не е жалък. Той е...
Аз: Да, да знам. Най-красивото момче на света.
О: Точно така. Сега да вървим.- тя ме избута към тях.
Аз: Чаз, това е Оля. Оля, това е Чаз. Хайде да си вървим.
Ч: Оо... здравей.
О: Здравей.
Ч: Хайде, елате с нас да се поразкараме заедно.
Аз: Не мисля, че това е добра идея.
Дж: Да, Чаз ти нормален ли си? Не искам да излизам с Джулия. Не стига, че живее с мен и едва я търпя ми и да си прекарвам време с нея. Пф... никога!
Раян: Аз пък искам.- и ме придърпа към себе си.
Аз: Довиждане.- хванах Оля за ръката, а тя гледаше назад заради Чаз...