Аз: Хубаво тогава. Завинаги заедно!
Дж: Завинаги!- усмихнахме се един на друг.
Аз: Не мога да стоя тук. Искам да се махна.
Дж: Ще търпиш. Какво имаш на челото си?
Аз: Сигурно някоя рана.
Дж: Не, не е рана. Нещо по-хубаво е.
Аз: Какво е?- целуна ме по челото.
Дж: Моя целувка.
Аз: Да, наистина е по-хубаво.
Дж: Хайде да влизаме.
Аз: Не.. хайде да правим нещо.
Дж: Голямо си бебе.
Аз: Не съм бебе.
Дж: Си!
Аз: Не съм!
Дж: Ето - сега го доказа.
Аз: Ще видиш ти.
Започнахме да се гоним. Тичахме докато не ми хрумна нещо. Той беше по-бърз затова ще се престоря, че съм паднала. Обърна се и след като ме видя, веднага дойде.
Дж: Джулия, какво стана? Добре ли си?
Аз: Джъстин.. ела. Ела по-близо до мен.- естествено, той се приближи.- Хванах те.
Дж: Ах тиии..- започна да ме гъделичка.
Аз: Дж-джъстин!
Дж: Слушам?
Аз: Стига!
Дж: Не мисля!- засмя се.
Аз: Моля те!
Дж: Ако ми обещаеш да спим заедно тази нощ.
Аз: Обещавам ти.
Дж: Не те чух?
Аз: Глух ли си?
Дж: Мм.. да.- пусна ме.
Аз: Ти нормален ли си? Изкара ми въздуха.
Дж: Не, не съм нормален.- засмя се.
Аз: Това вече го знам.
Дж: Да не започна отново?
Аз: Ъм.. не. Хайде да станем от земята.
Дж: Тук ми харесва.- целуна ме.
ESTÁS LEYENDO
Believe
FanficХей, аз съм Джулия! На кратко Джули. На 19 години. Живея в Ню Йорк заедно с мама, татко и Джъстин. Джъстин и семейството му са приятели на мама и татко. Майка му и баща му заминаха за Канада по работа и помолиха нашите да остане при нас докато не се...