Believe

9 глава

Както го бях прегърнала, той имаше възможноста да ми отвърже горнището, но аз хванах ръцете му.

Аз: Палавник такъв.- засмяхме се.- Не е сега момента.

Дж: Тогава когато се приберем.- намигна ми.

Преди да отговоря той се гмурна.

Аз: Джъстин?

Щом разбрах, че няма да ми отговори, тръгнах да излизам по стълбата на басейна. Усетих ръка на крака си.

Аз: Джъстин!

Той ме хвана и ме издърпа. Аз се потопих във водата и той ме целуна. След това излязох от басейна. Джъстин дойде с мен. Увих тялото си с кърпата. Седнах и не казах нищо на Джей. Загледах се.

Дж: Ехо.. Света вика Джули..?

Аз: Тук съм.- погледнах го тъпо.

Дж: Какво има?- погледна ме загрижено.

Аз: Нищо няма.. Не можех да дишам.. можеше да умра, но това е нищо.

Дж: Как ще е нищо?

Аз: Ъм.. нищо е за теб. Не ти пука.

Дж: Как да не ми пука? Просто това нямаше да се случи.

Аз: Откъде си толкова сигурен?

Дж: Оф, Джули.. Опитах се да бъда малко по-романтичен и да се забавлявам!. Опитай и ти.- стана и скочи в басейна.

Мисли, че не мога да се забавлявам? Да видим.. Станах и се запътих към група момчета. Харесах си едно и го хванах през кръста. Започнах да го пипам по плочките.

Аз: Здравей! Аз съм Джулия.

???: Охо.. Много си секси. Аз съм Зейн.

Аз: Както и ти.- намигнах му.

Зейн: Имаш ли си гадже, красавицо?

Аз: Хъм.. Първо ти кажи.

Зейн: Ами не..

Аз: Хубаво тогава. Хайде да потанцуваме.

Зейн: Да потанцуваме? Сто процента ще се подхлъзнем и ще паднем.- засмя се.

Аз: Кой е казал за такова танцуване?

Не знаех какви ги върша. Знаех, че после ще съжалявам, но исках да видя какво ще направи Джъстин по въпроса. Джей дойде и ме бутна. Изправи се пред Зейн и започна да му вика.

Дж: Какво искаш от нея?

Зейн: Нищо.. тя просто дойде при мен и аз..

Дж: И ти какво?

Аз: Джъстин! Как може да те интересува това, а да не те интересува това, че можеше да умра?

Дж: Джули.. Съжелявам. Не съм искал да го направя. Исках да направя целувката ни по-романтична и..

Аз: Да..

Започнах да си оправям нещата, за да си тръгна. Джъстин хвана ръката ми.

Дж: Наистина много съжалявам. Прощаваш ли ми?- каза с наистина загрижен поглед.

Гледахме се около 10 секунди. Той очакваше да му отговоря, но вместо това се обърнах и си оправих нещата.

Аз: Да.

Дж: Какво да?

Аз: Прощавам ти!- целуна ме по бузата.

Дж: Благодаря ти..