Believe

2 глава

Аз: Довиждане.- хванах Оля за ръката, а тя гледаше назад само заради Чао.
О: Хей! Исках да остана с Чаз.
Аз: Оф...добре. Хайде върви.
О: Наистина ли?
Аз: Да, хайде. Бързо преди да са тръгнали.
О: О, благодаря ти! Ще се видим по-късно.
Аз: Да... по-късно.

~ Гледна точка на Оля~
Аз: Хей, момчета! Размислих. Идвам с вас.
Чаз: Супер. А къде замина тази... как й беше името?
Р: Джули! Аз отивам при нея.
Джей: К'во ще се занимаваш с тая? Само ще те ядосва.
Р: Отивам.

~Гледна точка на Джули~
Е... сега останах сама. Оля ще тръгне с Чаз, ще ходи по купони, а аз през това време ще скучая у нас... Чаз ще я промени и вече няма да сме най - добри приятелки.
Р: Хей, Джули!
Аз: Да?
Р: Дойдох при теб.
Аз: Благодаря ти, но нямам нужда от съжаления. Върви при останалите.
Р: Аз не дойдох при теб от съжаление. Виж... трудно е.
Аз: Кое?
Р: Ами... да ти кажа това, което изпитвам. Затова ще кажа две думи. Обичам те!
Аз много се шокирах. Останах изумена. Просто никога не съм очаквала такова нещо от Раян. Та той е приятел на Джъстин! Да... това няма кой знае какво значение... но аз не изпитвах същото към него. Не знаех как да не го обидя.
Аз: Ъм... Виж Раян, ти си много добро момче. Грижовен си и си красив... но аз не изпитвам същото към теб. Искам да сме само приятели. Просто приятели.- усмихнах му се.
Р: Разбирам.-понечи да си тръгне.
Аз: Не, не се тръгвай. Не се натъжавай. В морето има още много риба. Ела да се поразходим ако искаш. И без това останах сама.
Р: Добре...
Тръгнахме да се разхождаме и седнахме на кафе. Бати смотания късмет, който имам. По това време Джъстин се появи, но сам. Седна при нас.
Р: Защо си сам?
Дж: Реших да оставя влюбените гълъбчета, че ми си до повръща от тях.
Аз: А на мен ми се да повръща от теб, но не се оплаквам.
Дг: Виждаш ли каква е? Как я търпиш изобщо?
Аз: Така. Той не е като теб.- станах, целунах Раян по бузата и си тръгнах.