Believe

6 глава

Аз: Джъстин! Махни се оттам. Пречиш ми!

Дж: Точно това е целта.

Аз: Джъстин,  не се прави на интересен. Не ми е до теб.

Дж: Какво е станало?- седна до мен.

Аз:  Мама и татко ще си дойдат чак след 2 години. Трябва да те търпя още толкова много време..

Дж: Оу.. ясно.- каза натъжено и стана от дивана.

Аз: Какво толкова казах?

Дж: Нищо..

Аз: Джъстин много си странен през цялото време. Вече от 2 години се държиш надуто, а сега нито една обида няма да кажеш.

Дж: Това си има известна причина.

Аз: И какво е тя?- приближих се до него.

Джъстин се приближаваше все повече и без малко устните ни да се докоснат, но телефонът ми звънна. Погледнах телефона и беше мама.

~Радговорът~

Аз: Да?

М: Какво правиш?

Аз: Ами, мамо ще затварям. Имам важна работа.

М: Но сега ти се оба..- затворих телефона.

~Край на разговора~

Дж: Е.. докъде бяхме стигали?- приближи се до мен.

Аз: Мм.. до момента, в който се качвам в стаята си.

Качих се горе. Преоблякох се и си отворих фейса. Видях, че имам 2 нови покани за приятелство. От Раян и Джъстин. Учудих се, но ги приех. След 2 минути Джъстин ми хареса снимката на профила и започна да ми пише.

~Чата~

Аз: Защо ми пишеш? Аз съм на горния етаж. -,-

Дж: Хах.. защото ми избяга. Щеше да ти хареса.

Аз: Оо.. и аз ли станах една от играчките ти?

Дж: Не! Виж просто.. промених се. Вчера когато целуна Раян щях да го удуша. Просто.. Обичам те, Джулия!

Когато прочетох това веднага свалих капака на лаптопа си и слязох долу. Пих една чаша вода и тръгнах да се обувам.

Дж: Какво стана? Не прочете ли съобщението ми?..