Windlessness-Bg

Касиопея

Събуди се в удобно легло. За момнт не можа да си спомни къде е, а после всичко от вчерашният ден я удари, като цунами. Последното, което помнеше бяха няколко лица и ужасяваша болка. После явно беше припаднала. Погледна се и видя, че е с оранжева тениска от лагера, явно някой я беше преоблякъл. Това беше ужасна мисъл и Каси реши, че никога повече няма да припада. Още и беше лошо, но не къревеше и нищо не я болеше. Огледа се, в леглото до нейното лежеше красиво момиче с превръзка на главата. То се размърда, явно се събуди.
- О здравей нова ли си тук? Аз съм Никси.- момичето се усмихна приветливо и после потърка превръзката на главата си.
- Аз съм Касиопея, но предпочитам Каси. Какво е станало с теб?
- Тук имаме щит, който ни пази от лошото време, но преди няколко дена отказа. Имаше голяма буря и един клон ме удари по главата. Доста иронично, като се има предвид, че съм дъщеря на Деметра.- момичето се засмя, но се виждаше, че се притеснява.- А с теб какво се е случило?
- Лукас ме намери и ме доведе до тук, но после пернатите бабички ни нападнаха. Една харпия успя да ме одере. После явно съм припаднала.
- Имаш късмет, че си жива. Харпиите не са много страшни, но ако са повече са непосилни за необучен герой. Добре че Лукас те е намерил.
Каси се чудеше дали наистина е за добро, но реши да не го казва.
- Името си ли чувам? Надявам се говорите само добри неща за мен.- Лукас влезе в лечебницата, носеше малко пакетче и една бутилка. - Здравей Никси как ти е главата?
- Ами благодарение на ваше просветлейшество доктор Брайт, вече по- добре.- в очите на Никси светна игрива искрица.
- Знам си аз, че съм по-добър от Солас! Все някога щеше да излезе на яве. Каси как се чувстваш? Дай да ти видя гърба.
Каси не искаше да прави това, но реши че ако откаже ще изглежда детински, не че не се чувстваше като пет годишно, което си е ударило коляното и сега майка му го омилостовява с бонбони. Обърна се с гръб и вдигна тениската. Лукас прокара ръце по мястото, където трябваше да е белега. Нямаше нищо.
- Каси не знам дали помниш, но вчера сама излекува раните си. Те просто зараснаха, но това явно е изцедило силите ти и после припадна. Децата на Аполон са добри лечители , но не можем да се самолекуваме. Някога преди случвало ли се е?
- А-ами не. До вчера никога не е ставало.
- Предполагам, че се включва само ако раната е много тежка, защото регенерацията наистина боли.
Каси знаеше, че боли.
- А това помага ли ти да разбереш кой е баща ми?
- Ами не ми говори нищо... Съжалявам Каси, но когато му дойде времето ще те признаят. Сега ставай, за да идем на обяд, защото ако не ям скоро и аз ще се просна по очи. Лекуването не е лесна работа.
Каси стана от леглото. Чувстваше се прилично, но имаше мускулна треска. Докато вървяха минаха покрай много деца на различна възраст. Момичетата хвърляха погледи на Лукас. Каси го погледна и чак сега видя колко е красив. Имаше рошава руса коса, като Уил, но кожата му нямаще тен. Очите му бяха кехлибарени с многоцветни жилки. Беше с половин глава по-висок от нея. Разбра, защо всички го зяпат. Погледна себе си, дънки скъсани и кални и оранжева тениска. Косата не си я бе ресала от два дена. Опита се да прокара пръсти през нея, но успя само да измъкне малко червено перце. Погледна го ядно и го метна в езерото покрай което минаваха. От водата се подаде момиче със синя коса и ѝ помаха.
- Това са неядите. Те живеят в езерото. Мили са, но понякога стават големи досадници.
Неядата показа на Лукас един специален пръст и се гмурна. Каси започваше да я харесва.
Стигнаха до голяма сграда с колони и каменни маси и пейки в гтъцки стил.
- Това е столовата. Всяка хижа си има маса, а на тази на Хермес седят всички непризнати герои. Аз отивам при останалите от моята хижа, а ти седни ако успееш да си намериш място. И не се плаши, когато храната ти долети.
Досега я бяха съветвали да не се плаши от доста неща, но никога от летяща храна. Лукас с отиде и яостави сама в глъчката, опита да намери празно място, но такова май нямаше. Приближи се и лагерниците се сбутаха, за да освободяд малко място. Седна и се огледа, имаше деца от всички краища на света и и се стори, че чува някой да обижда на немски. Една чиния сьс пържолаи салата се плюсна пред нея и едначаша със жълтеникава течност,която приличаше на евтин портокалов сок. Храната бешд невероятна.
- На какво има вкус нектара?- Каси го погледна въпросително
- Питието ти. Това е питието на боговете и за ссеки има различен вкус. Аз съм Рик между другото.
Каси взе чашата и отпи. Имаше вкус на черен чай с мента. Ако имаше любима напитка това определено беше тази.
- На черен чай. Аз съм Каси. Ти откога си тук?
- Ами от около две седмици. Спокойно бързо ще свикнеш.
После ядоха в мълчание и така докато роговете за края на обяда не изсвириха.