Windlessness-Bg

Лукас

Иззад завоя се чу ядосано цвилене и тропотът се усили. Няколко бронзови коня автоматони се спуснаха към тях. Героите се спогледаха и се хвърлиха към стените на тунела, за да не бъдат прегазени. Машините хвърляха отблясъци по стените и копитата им тракаха по земята и разпръскваха вода от локвите. Конете не ги забелязаха и се приближиха и чак тогава Лукас видя, че имат по чифт криле на гърбовете си направени от фини люспи божествен бронз и оформени, като пера. Никога не беше виждал по-изящна обработка. Машините имаха само една солидна бронзова плоча на гърба си и всичко останало бяха фини нишки и тръби, изглеждаха, като направени от паяжина. Очите на всеки от пегасите бяха различни скъпоценни камъни, които грееха осветявани от вътре. Лукас не се и съмняваше кой ги е изработил. Само един бог можеше да направи нещо такова и после да го пусне на земята. Хефест винаги е бил безотговорен и изобретенията му се щураха по целият свят, някой успешни други не дотам. Пегасите бяха пет на брой, но два от тях имаха повреди. Единият с очи от бял камък, блестящ в цветовете на дъгата беше почернял и единият му крак се разпадеше, а на другият със сини камъни за очи му липсваше едно крило, а другото се влачеше по земята. Лукас се съмняваше, че дори децата от хижата на Хефест ще могат да ги поправят, е може би имаше един, който щеше да успее.
Каси се отдели от стената и бавно се приближи към най-близкият до нея пегас. Лукас искаше да й извика, но не искаше да подплаши машините и те да я стъпчат. Коня обаче не се ядоса или изплаши а се приближи до Каси и изцвили доволно. Звукът беше съвършен и приличаше повече на цигулка. Каси го погали по главата, той тропна с копито и разпери криле, като за малко да отреже с острите си пера ръката на Никси. Тя не посмяваше да се доближи и се беше дръпнала, но гледаше с надежда пегасите.
- Дали наистина могат да летят?- Каси оглеждаше крилете на пегаса и той гордо ги изпъна още повече.
- Хефест със сигурност ги е построил да могат. На онези двата там обаче нещо им се е случило. -Наистина ли самият Хефест ги е направил?
- Няма много механици, които да могат да направят нещо такова, а после да го пуснат да се лута в каналите. Възможно е да са дар за Клоацина или някой да ги е откраднал и да ги е скрил тук.Мислите ли че ще се съгласят да ни носят? Пегасите са капризни същества, а бронзовите още повече.
- Това че ушите ми са бронзови не значе, че не те чувам.
Лукас се огледа стреснато, за да види кой говори, но видя само един пегас с рубинени очи, който гледаше право в него. Приближи го и се загледа в рубините.
- Невъзпитано е да се зяпа.- звукът идваше от коня и подозренията на Лукас се потвърдиха.
- Ти си прекалено саркастичен за автоматон.
Каси гледаше коня изумено, а после погледна и този, който галеше.
- Само аз мога да говоря. Казвам се Рубин между другото. Фукльото е Хематит, а онзи там, който се прави, че не сте му интересни е Кварц. Останалите са Топаз и Кристал.
- Надявам се, че не е невъзпитано да питам, но как се озовахте тук и какво се е случило с Топаз и Кристал?
Рубин се завъртя и явно чак сега видя Никси, която се беше приближила до Кристал и разглеждаше увисналото му крило.
- Ами не знам, когаго се събудих бяхме в този канал. Топаз се опита да излети, но се оплете и едното му крило се откачи, а другото пострада. Кристал се заклещи в турбина. Ако можете да ме изкарате от тук съм съгласен да сте ми  господари стига пак да летя свободно.
Хематит изцвили жално и звукът прозвуча, като тъжна балада. После побутна Каси с муцуна. Останалите пегаси също зацвилиха.
- Всички са съгласни. Ще бъдем с вас, но Топаз и Кристал не могат да летят и искат само да ги пуснете.
- Мисля, че си намерихме транспорт!- Никси изглеждаше невероятно доволна, че няма повече да се придвижват през канала.
- Добре, но обещайте да се държити прилично.-Рубин го погледна и Лукас беше сигурен че долавя насмешка рубинените му очи.
- Окей, командире.- Лукас изпръхтя недоволно. Щяха да си имат проблеми с този пегас.
- Ще вървим до следващата шахта и от там ще излезем, ако намерим авариен изход още по-добре.
Пегасите макар и метални изглеждаха щастливи. След като минаха няколко завоя на една от стените се появи врата. Лукас я отвори без да се замисля и всички се изсипаха навън. Топаз и Кристал веднага побегнаха нанякъде и се скриха в тъмните улички. Скоро скърцането и тропотът им заглъхнаха. Ако згазеха някой щеше да стане проблем, но пък това вече не беше работа на Лукас.
- Къде отиваме все пак?-Рубин се въртеше доволно и разпери крилете си. Лукас се изненада като видя колко са големи. Всяко перо беше различен нюанс на златното, а към върха си крилете преливаха в сребърно. Явно този пегас беше предвиден за водач на групата.- Всеки да си избере човек!
Хематит застана до Каси и очите му проблеснаха с метален блясък. Кварц, който досега мируваше се огледа изпръхтя недоволно в посока на Лукас и застана до Никси. Тя го погали по главата и се ухили на Лукас. Въпреки че се пазеше от копитата и крилете на коня явно беше доволна, че е избрал нея.
- За мен винаги остава най-големият и най-досадният.- Рубин изглеждаше недоволен, че Лукас остава за него. Пегаса определено имаше характер и момчето се чудеше защо му е на Хефест да създава нещо такова. Всеки се качи на коня, който го беше избрал (каква дискриминация), пегасите махнаха няколко пъти с криле, после се затичаха и се издигнаха. Въпреки, че беше нощ няколко човека, които бяха на улицата ги видяха, погледнаха ги странно, но не се разпищяха. Мъглата сигурно ги караше да виждат парапланери или нещо такова. Метала беше топъл и Лукас се притисна към врата на пегаса. Обърна се и видя че другите са зад тях, но крилете на Рубин бяха по-големи и той летеше по-бързо.
-Летете към лагер Юпитер.
- О, отиваме при римлянчетата. Капитане казвам ти тези са маниаци на тема ред и дисциплина.
- Можеш да ми викаш и Лукас, макар че капитане повече ми допада и се дръж прилично в лагера иначе ще свършиш нарязан за скраб.
- Не ме подценявай. Тези криле могат да са и оръжия.
Лукас се притисна още повече към пегаса като се опитваше да седи възможна най-далеч от острите пера.
Докато летяха разказа на Рубин приключенията им, а той вмяташе духувити коментари и нарече Клоацина зла лелка задето не ги беше пуснала. Пегаса нямаше никаква предства какво може да е станало с Борей и слава богу не се беше срещал с бореадите. Лукас беше сигурен, че те биха опитали да задържат машините като украса или слуги. Все още се учудваше на умственият капацитет на машината и беше почти сигурен, че и магия е участвала в направата му.
Вятъра беше леден и скоро ръцете на Лукас измръзнаха и му се доспа много. Знаеше обаче, че в момента в, който заспи ще падне а Рубин надали ще се спусне да го хване. Реши да гледа звездите. Веднага намери голямата мечка, а после и Касиопея. Откакто намери Каси живота му се промени, скучното му съществуване беше прекъснато и макар да беше почти сигурен, че ще умре докато търсят Борей не съжаляваше, че е тръгнал. Дано поне да напишат хубави песни в негова чест. Баща му, макар и в доста странно положение в момента, сигурно щеше да е горд.
Няколко метра под него Никси също гледаше нощтното небе и като го видя му махна, може би и тя си мислеше за Касиопея. След това намери и съзвездието на Зои Нощтната сянка. Лагерниците му го бяха показали преди време. Летяха още дълго и крилете на Рубин вече започваха да проскърцват. 
Слънцето вече се подаваше иззад небостъргачите и Лукас се опита да раздвижи схванатото си тяло. След около час щяха да стигнат лагер Юпитер и да разговарят с Рейна. Ако тя успееше да им даде някаква информация  щеше да е много добре. Така или иначе след това щяха да се запътят към Мисисипи.
Малки облачета запълваха небето около тях.  Кварц и Хематит летяха под тях и блестяха на първите сутрешни лъчи.