Rock Girl...

#1

Здравейте. Аз съм Джесика Паркър. Обикновенно момиче на 17. Добре де не точно обикновенно. Повечето хора, който познавам ме смятат за странна и отблъскваща. Защо ли? Да кажем, че хората, които ме познаваха преди се страскат от коренната ми промяна. Преди бях скромна, добра ученичка, не харесвах силната музика и шума, не излизах нощем, не пиех, не пушех, имах добри приятели.
Сега? Сега съм пълна противоположност на себе си.
Първата стъпка, която направих към промяната бе да боядисъм косата си. От кестенява се превърна в огнено червена с светли отенаци. Посне последваха тъмния грим, пиерсингите по лицето и накрая множеството татуировки. Всичко това бе последвано от силен рок, илизане по пандемониуми и доста алкохол, както и навика ми да започна с цигарите. Намерих нови приятели. Може би само една истинска, но тя ми бе достатъчна. Мел беше момиче  коренно различно на мен. Говорейки по външен вид. Бе с руса коса и без нито една татуировка. Разбираше ме и ми помагаше с проблемите.
Проблеми? Нека започна от там. Баща ми ни напусна когато бях на 6. Майка ми си намери втори съпруг, който не мога да понасям. Май чувствата бяха взаимни. Той се опитваше да се отърве от мен още от както разбра, че съществувам. Сега обаше живота ми е различен. Намерих си свой собствен апартамен. Бе малък, но достатъчен за мен. Беше си чиста сличайност, че намерих хубав апартамент в Ню Йорк.
Скоро завършвам скапаното си училише и си намерих платен стаж в една издателска къща. Може би е странно за вас 'рок момиче' в издателска къща, но малката ми тайна е, че обожавам книгите и литературата. Както и музиката и се опитвам да реализирам двете ми останали неща от миналото. Само тях обичах от предишния си живот.

Когато баща ми ни напусна, бях наистина съкрошена. Разбита. Опитах се да се съвзема и да не обръщам внимание на проклетата болка в мен. Полагах максимални усилия в училище, само за да може майка ми да ми обърне малко внимание. Тя винаги бе заета с приятелките си или с новите си гаджета. Бях на 15 когато довене Бил в къщи. От тогава започнаха караниците ми с майка ми. По-точно станах ежедневие. Бил се опита да ме разкара от собствения ми дом. Тогава се промених. Целия гняв, който таяхв себе си се обърна в моя полза. Заобичах нещата, които мразех преди. Сега съм това.
Новият ми жовот. Имам само две цели в него.
Да реализирам любовта си към музиката и литературата, но и още нещо.
Преди година разбрах накои неща за баща си. Преди да се ожени за майка ми, той е имал друг брак. Има син. Имам брат, за който не знаех, но ще направя всичко възможно, за да го намея....

__________

Това е новата ми история. Знам, че никоя не е напълно завършена, но ми идват нови идеи и се опитвам да ги реализирам. Моля даите си мнението в оментарите и гласувайте. Благодаря.!