Rock Girl...

#3

Извиках такси. Не, че не можех да вървя до другия край на града, но не исках пак някоя лепка да ми губи времето. Нека сега да ви изясня нещата с мястото на което отивам. Пндемониумите са място на което отрепки като мен или просто хора с по-развинтено въображение могат да се забавляват без да бъдат опреквани от обществото. Това място ми даваше свобода макар, че на пръв поглед не бе най забавното място. Множесто спарета, няколко билярд маси и голям бар. Имаше сцена на която пияните рокерки правеха имровизиран стриптиз. Ще кажете какво орави момиче като мен там?! Мога да ви кажа само, че силната музика и мноцеството потни тела около мен ме разсейваха от пропадналия ми живот. Можех да бъда такава каквато трябваша да съм от самото начало... да не съм мекошава.. но това място ми помогна. Отрких го преди няколко години. Сега идвам почти редовно.
И докато ви разказвах това таксито ми вече бе спряло и дебелия плешив чичак ме гледаше перверзно в огледалото, докато аз се бях отнесла.
-Спри да гледаш. Вземи си парите. -Казах отекчена, но и малко ядосана. Той май се стресна защото грабна парите и ги прибра в монетника. Излязох от староти такси и се запътих към входа. Имаше огромна опашка, но на мен н ми се налагаше да чакам. Но преди да прередя хората трябваше да звънна на Мел. Набрах номера и колкото се може по тарпеливо зачаках тя да дигне.
-Каде си по дяволите?-казах когато телефина ми извибрира, давайки ми знак, че тя е дигнала.
-Здравей и на теб. Спокойно червенушке. Просто се обарни.-каза тя, а зад себе си чух взънкия и смях.
-Здравей. Хайде да влизаме.-просто и кимнах. Когато се запътихме видяхме Дюк. Сега ще ви кажа кой е той. Охраната разбира се. Познавам го доста добре и не ми бе проблем да влезем.
-Дюки!-престорих се на разглезена кофла, преправяйки си гласа.
-Толкова всеотдайна както винаги и точна. Джеси и Мел. Здравейте момичета.- поздрави той като игнорираше мрънкащаща тълпа. Хора млъкнете малко.
-Здравей Дюк.-поздрави очтиво Мел.
-Момичета имам новина за вас. Клубът е купен от нов собственик, но дукоментите все ощ на са готови и все още е опри Браян. Някаква важна клечка и протежетата му е се занимават с това място. Браян каза ако ви видя да ви предам да се явите в кабинета му да ви запозне с него.-Бе доста точен в изказването си. Той просто се отмести, когато му кимнах и му пратих въздушна целувка.
-Нека да видим какво иска този идиот.-Казах заискачвайки стълбите към кабинета му. Нека поядня, че Браян е просто приятел, който се опита да се намарда в кеглото ми, но не му се получи, но за сметка на това станахме приятели. Хубаво е да се имаш с по големи връзки.
Нека ви спрестя скучното почукване на вратата, настаняването на мекия диван и дружелубноти гукане. Не си падам по това.
-Дюк ви е казал, че клубът от утре не е мой. Исках да ви запосная с новия собственик, но имам едно условие и то е да не издавате кой е докато той сам не го обяви. Ок?-Браян зе да обеснява като отпиваше малки глътки от питието си. Той бе видок , чернокос с зелени очи. Бе привлекателен, но не и мой тип.
-Добре спокойно. Просто ни запознай с него и да пия. Може ли?!-не съм груба...Не само малко. Доловете сърказама.
-Спокойно огненокоске. Още не е дошъл, но ще ви повикам когато това стане.
-Мел заведи я и поне малко п налей с алкохол. Тогава е малко по учтива.-тох се засмя на сухата му шега, а аз просто вдигнах средния си праст в знах на уважение.
…
…
…
…
…
…
…
Бяха изминали около два часа. Мел танцуваше с някакво момче, а аз се опитвах да разкарам сервитьора от себе си.
Реших да изляза да изпуша една цигара. Взех корията си от чантата си и излязох. Голямата метална врата се отвори и гладния вятър мина през мен. Бе хладно, но не и стъдено. Опрях гърба си на стената и извадих отровата от котията. Долепих я до усните си преблежих запалката. Когато поех никитинът тялотл ми получи поредната си доза спокойствие. Наслаждавай се на божественото проклятие, когато един доста привлекателен човек бе вперил очите си в мен. Кой ли бе той?

Здравейте. Съжалявам, че не бях качвала от много време, но сега се завръщам.
Много моля пишете в коментарите дали да пордължа историята и дали ви харесва.
Ако до седмица няма отзиви май ще я трия....
Благодаря все пак.