fall in love-спряна

Fall in love

Това е типична любовна история, не много романтично, но не ме бива в описването на чуствата и любовта. Типично отвличане, престъпника и похитения се влюбват.

Имаше едно мазе, цялото беше сиво и тъмно. Имаше дървени стълби към първи етаж. На земята лежеше свито на кълбо, окървавено момче, на не повече от 17. Окървавеноти момче се казваше Алек. Над него, от двете му страни бяха застанали две момчета. Похитителят от лявата страна на Алек, се казваше Сам. Той беше едър, но не дебел, всичко това бяха мусколи. Сам е завършил в Станфорт с отличен. Имаше средно дълга черна коса, тя падаше малко под брадичката, но над рамената, може би стигаше до 1/3 от горната част на вратът. Партньорът на Сам, Дийн, беше перфектен в тази работа. Караше стара, но много запазена "Импала". Дийн имаше някой от типичните черти за красавиците. Имаше страхотна руса коса, дълбоки сини очи. И със сигурност щеше да е супер баща, но работата не му го позволява. Дийн е плейбой с мило лице и добра душа.
- Дали ще уживее? - попита Сам.
- Честно - Дийн поглежда Сам и отговаря като еднократно поклати глава. - Не съм много сигурен.
- Май, малко прекалих - усмихвайки се самодоволно каза Сам.
- Да, може би - каза Дийн гледайки Алек. След това Сам сложи ръка на рамото на Дийн.
- Хайде, да вървим горе. Може Боби да е намерил някаква информация за какво какъв изрот е той. - каза Сам със злоба и тръгна към стълбите. Сложи ръка на дървеният парапет и крак на първото стъпало.
- Дийн, идваш ли?
- Да, след малко. Ти се качвай горе - отговори Дийн, а Сам погледна невярвайки, но после погледна малко по-спокойно.
- Добре - каза Сам и се качи горе, като когато вратата се затвори се чу и в мазето.
Дийн се наведе при треперещият, свит на кълбо Алек.
- Съжалявам, но трябва да знам. - каза тъжно Дийн, а Алек го погледна леко изумено.
- Питай. - изръси спокойно Алек, който започна да се изправя. Вече не беше на кълбо, Алек беше седнал пред клекналият Дийн. - Какво?! Не ти ме прибиваше, не ти ме измъчваше.
- Да, но не направих и обратното. - каза разочаровано Дийн.
- Нали това е работата ти. - каза тъжно Алек. И двамата тихо и леко издишаха, но така, че да се чуе.
- Аз трябва да се качвам горе.
-Естествено.
- Да...ъм...приятелката ми ще дойде след малко, да ти донесе храна и да ти почисти раните. Това и е работата.
-Да, добре. Благодаря.
- Няма защо, буквално - след като каза това Дийн реши да се качва горе - Е, аз ще се качвам.
След като Дийн се качи горе. А Алек легна на пода с лице към тавана и затвори очи. След по малко от десет минути слезе едно момиче.
Момичето беше със средно дълга права коса, тоест малко под рамото, очите и бяха кафяви. Тя носише кафяво кожено яке, бяла блуза, малко под талията и сини дънки, но някакъв износен син цвят. Русокосата слизаше бавно. Чуваха се сините ѝ, пласмасови токчета като стъпваше по дървените стълби.

Тя си беше сложила лявата ръка на дървеният парапет, не че от дясно имаше парапет, ама все тая.

Русокоската слезе от стълбите и се обърна със лице към свитият Алек и със гръп към едно малко прозорче. Направи недоволна физиономия и се запъти към Алек. Издиша недоволно и застана изправена над Алек и погледна надолу.
- Имаш ли нужда от нещо?
- Значи ти ще ми носиш храната?
- Ил...не - каза без погнуса русокоската-Аз съм Клеър,а момичето което ще се грижи за това е Катрин. Тя също е руса. С нея сме различни. Освен по дължината на косата и годините. Тя е моя сестра. Катрин е...много по различна от семейството, но и аз съм. Катрин е повече по забавлението, докато аз съм по-сериозна и отговорна. Тя обича купоните, а аз спаринга.
- Какво спортуваш?
- Еми...- седна Клеър с краката на геврече и започна да изрежда - ...бокс, владея и карате. Тренировките с тояги са ми любими, трябва да видиш учителката ми. Тя е секси. Тя е керемидено руса. - Клеър показва снимка на Алек.