fall in love-спряна

Глава 3

Катрин и Алек си говориха още час, два докато не се чу че някой  слиза по стълбите. Беше Дийн.
- Хей, плейбой. - каза подигравателно Катрин.-Защо си така нагласен?!
- Балът?!...Балът на гимназията?!... - Катрин само направи физиономия, че все още не се сеща - Оф... Танците на който щеше ходиш със Сам, но той си отмени мнението, защото в събота вечер, запетая, 25 септември 2017  година, предпочитал да гледа тъп, смешен филм и да пие бира с тъпата си физиономия.
- Леле, хич не го харесвах - каза с усмивка, изненадано Алек.
- Той...ъм... зарежи.  Кат чакам те горе. - каза Дийн и се качи по-стълбите.

- Май трябва да тръгвам. Дийн не е един от най-търпеливите.  

Катрин се изправи, изтупа се. Чу се шум, Клеър слизаше по стълбите. Беше облечена с тесни зелени  дънки и една широка зелена блуза, но за разлика от дънките, който бяха тъмно зелени, блузата беше  светло зелена или средно. Клеър също носеше обеци който бяха съставени от три сребърни  обръча  и  две  дълги зелени и без костни, както им викаха, пера. Когато кажат за пера, че са безкостни, това означава, че  са изкуствено и могат да се огъват и не са късат, също и че започват от  началото и са прост така подрязани. - Хей, сестричке. - каза Катрин като се разминаваха с Клеър.Клеър само я последна след като се разминаха, без да се обърща.
- Някой е в зелено настроени, също така и гадно настроение. - каза Алек с шегувит тон. - Какво има?
Клеър седа на пода срещу Алек.
- Зелена Клеър седна. Вече ще ти викам ‘’Зелената Клеър,,.
- Хаха. - Клеър се разсмя от новия си прякор .
- Хах, накарах те да се усмихнеш, зеленужке. Сега казвай какво има?
- Балът! Всеки ще излиза. Клеър ще ходи на бала ѝ. Дийн ще я придружава. Сам отива на кърчма в старата хижа, която е на  40 километра от най-близкото нещо, което е бензиностанция. На 25 километра също има, ама е изоставена, откакто изоставиха  хижата и я оревърнаа в  място където да пиеш и има една стая  за отдих и една за  други неща. И аз оставам сама с Боби. А той не е какъвто звучи от името, той  е висок, страхлив зубър с тънки учила с досаден глас. - каза яростно Клеър като в края се изправи и завърши леко паникиосано.
- Хей, аз съм тук. - каза Алек и също се изправи.
-Не, не си . Или поне няма да бъдеш. - каза Клеър обикаляйки в кръг пред Алек.
- Не схващам.
- Ще те приспим. Такъв е протокълът.А Боби е страхливец. А аз имам покана за благотворителното тържество .Не е чесно.
- Какво?! - изненадано и бясно, извика от изумление Алекс.
- Спокойно. Безопасно е, 99%,80% - Алек само остана с отворена уста, докато Клеър се опитваше да го убеди, но вместо това се само разубеди -  е, процента  е над 70%. Не че го искам ама е стандартна процедура, защото са параноици  и за да не избяга някой. - оправда се на бързо тя.
-Чудя се каква е пароноичната версия?!
-Да не стане някой и да ни заколи.
- Това беше риторичен въпрос.
- Знам.- отвърна Клеър. Чу се звук че е получила известие на телефона. Тя си извади телефона, включи екрана и видя на заключващия тапет известието. Леко се намръщи и остави нежно телефона с екран към пода,на пода.
-Ах… - тъжно издъха Клеър.
-К’во да не те зарязаха?! Хах. Не сериозно..
- Не. Получих известие, за автобус.

- Знаеш ли какво… аз ще дойда с теб - каза с лек гняв в гласа, който също така бе супер надъхън, но естествено зад това лежеше  една пълна преструвка. Алек не харесваше баловете,  той определено не ходеше. Само ведъж отиде и то беше заради едно момче в което беше влюбена сестра му. Момчето беше със сестрата на Алек и както всеки брат, не харесваше гаджето на  сестра си.Мислеше, че има нещо нередно в него. Не беше сигурен какво се беше видял тогава.

Няма да трия, ще продължа. Благодарение на LaraSaun00 и
teengirlBg качвам тази глава и не спирам историята.
И към teengirlBg и LaraSaun00 благодаря, че четете историйте ми.