Животът на една тинейджърка

Самолетната катастрофа

След като майка ми разбра за падането ми от сърфа,тя ме върна отново в България.Аз категорично отказах да се прибера,но мама толкова се беше ядосала ,че й противореча и си събрах багажа.Сбогувах се с леля и приятелите ми и те ме придружиха до летището ,тъй като бях с гипс на крака .Качих се в самолета,а зад мен на седалка беше някакво бебе ,което през цялото време плачеше и ме риташе.Изведнъж стюардесите казаха да си сложим коланите ,защото навън имало буря.За момент самолетът започна да се върти и всички пътници крещяха.В тези няколко смущаващи минути аз бях изтръпнала,докато самолетът не започна да пада надолу:
-Ааааааа...!
-Спасявайте се!
......................................................................................................................................................................
Събудих се.Главата ми беше като атомна бомба,всеки момент щеше да избухне,а дори не си чувствах ръцете.Наоколо нямаше никой буден...пътниците повечето бяха починали при разбиването ни в брега.Само аз ли бях жива?Започнах да оглеждам всичките 267 пътника...,дали поне някой има пулс,въпреки че гипсът на крака ми всеки момент щеше да падне,аз трябваше да стана някак.Отворих самолетната врата и надникнах любопитно навън.Самолетът се беше разбил на безлюден остров,ала явно не толкова безлюден.Някакви страшни мъже(не бяха от самолета) бяха уловили за ръцете някакво бебе...ооо това бебе беше на седалката зад мен.Какво?!Та това са...човекоядци....!!!Бяха запалили огън и люляха детето над него.Стана ми жално за бебето,въпреки че то ме риташе и ревеше,аз без да мисля се втурнах към огъня грабнах детето,забравяйки една дребна подробност...гипсът на счупеният ми крак.Хванала клетото бебе аз паднах на пясъка и ето ,че и аз влязах в менюто за тази вечер.Човекоядците ме увиха и ме сложиха над огъня,бяха в кръг и пееха някаква песен,докато аз се пеках,но аз няма да се примиря с това!Опитах се да стигна гипсът и да го стегна ,толкова силно,че да мога да бягам.В джобът ми напипах нещо...йей това е джобно ножче.Лекичко срязах важетата ,с които ме бяха вързали и побягнах с бебето към джунглата ,която беше на острова.