Животът на една тинейджърка

Отново с Румена

-Румена...Румена...Румена.Къде си?
Не получих отговор.Трябваше да я намеря ,защото щеше да се стъмни,а моят срамен страх беше точно тъмното ,а едва ли тригодишно момиченце ще оцелее в тази страшна джунгла и то през нощта.
Инстинктът ми подсказа ,че няма да намеря Румена ,ако не се върна пещерата.Аз отидох там и седнах точно на мястото на Румена и забелязах,че нямаше малки следи до изхода на пещерата.
Чу се детско хленчене под един от големите камъни в пещерата:
-Ехо...Румена къде си?
-Како, помогни ми.Имаше змия,аз побяхгнах навътре в пещерата и исках да се скрия зад камъка,но крака ми заседна.
Аз пристъпих напред и започнах да дърпам крака на момиченцето от тежкия камък.Ох,не мога.Нее ще успея:
-Ето Руми почти те извадих.Ххх,стана.Боли ли те много сега крака след като го извадих?
-Малко.
-А,къде е въпросната змия,за която говореше?-попитах аз
-Ааа...тя е на врата ти!!-Румена
Аз започнах да крещя...Как не съм усетила ,че змия се е увила по врата ми!?Колкото повече дърпах,тя толкова повече се увиваше по мен.
-Руми,моля ти се извади джобното ножче и разрежи внимателно главата на змията.
-Къде е джобното ножче,како?
-В джоба ми.Побързай преди да съм се удошила!!!
Кръц и главата на змията падна,а аз махнах безжизненото и тяло от мен и пргърнах Руми,която ми спаси живота.Навън стана тъмно и ние заспахме уморени от днешните си приключения.