Нов свят

Предлог

   Започва нова възможност... възможност за живот. Нов живот. Нови хора, нови драми, нов дом, нови приключения!
   Баща ми почина в пожар преди години. Той беше архитект. След загубата, сякаш семейството се промени коренно. Живея само с мама и сестра си.
   Майка ми се казва Луиза. Тя е красива. Висока. Тъмни сиви, котешки очи. Уникална, фигура. Дори след, като двете със сестра ми сме се появили на бял свят. Тя ми напомня на студентка. С дългите си прави крака, бялата и нежна кожа, леката руменнина по бузите и дългата естествено кестенява коса, падаща на красиви къдрици по гърба. Винаги съм й се възхищавала на качеството й да изслушва, да разбира истината и да се справя с две деца... или по-точно, дете и тийнейджър.
   Сестра ми Сабрина е на 6 години. Имаме около девет години разлика, но въпреки това винаги сме се се разбирали отлично. Бри има дълга златисоруса коса, меки къдрици, синьо-сиви очи.
   Дойде ред и на Моя милост! Честно казано, не знам как да се опиша... Ще започна с основното.
   Казвам се Лилия. Косата ми е тъмно руса, дълга и вълниста. Очите ми са сиви, казвали са ми, че на определена светлина наподобяват на планински кристали или късчета лед. Обожавам да чета романи и да слушам музика.

***

   Мама се задушаваше след загубата на съпруга си. Татко я допълваше, двамата заедно правеха едно цяло.
   Затова реши да се преместим. По професия тя е сладкар. И ще отбележа, не само, защото ми е майка, но е неповторима. Не я задържаха дълго на работа, защото искаха "млада току-що завършила сладкарка". Затова се преместихме още два пъти. Това до някъде се отрази и на нас двете с Бри. Аз сменях училището три поредни години, сега щеше да е четвъртата, сестра ми пък - страда, защото не можеше да си намери приятели.
   И ето, че днес трите се озовахме на летището в Ню Йорк. Започва нова възможност... възможност за живот. Нов живот. Нови хора, нови драми, нов дом, нови приключения!