Нов свят

Фонтанчето

Гледната точка на Лия:
   Реших да се прибера пеша. Прецених, че мама ще се прибере късно, а на мен не ми се седеше в къщата сама. Минах през Сентрал парк. Тръгнах към по отдалечената част, по Една почти скрита от дърветата алея.
   Скоро стигнах на нещо като открито площадче. Плочките по земята бяха скрити под меката трева. По средата има величествен фонтан, явно забравен от хората, далеч от града и шума, сякаш изваден от приказките. Фонтана беше занемарен, но запазен със статуя изобразяваща влюбена двойка седнала на пейка. Погледът на момичето беше насочен надолу, сякаш съзерцаваше рибките. А момчето я гледаше, сякаш, готово да й даде целия свят.
   На няколко метра от него виждам пейка. Прецених, че е идеална за случая. Извадих си книгата. Затъкнах един свободно падащ кичур зад ухото си и отворих четивото си.
   Неусетно се пренесоха в света на стиховете, словото, изкуството, културата и въображението...

***

   Изведнъж усетих точно на сгъвкатана врата и рамото си топъл полъх. Вдигнах очи и се оказах на милиметри от неговите тъмни ириси...

Гледната точка на Крис:
   След училище се сбогувах с най-добрия си приятел, Шон. Имах нужда от малко тишина, спокойствие и чист въздух, до колкото може да намери човек в Ню Йорк. Тръгнах към любимото си място.
   Тръгнах към една отдалечена част на Сентрал парк. Тръгнах по добре познатата, вече алея. Харесвам място, защото само аз си знам за него. Защото там никой не те безпокои. Напомняше ми на книгата "Тайната градина", свят, забравен от всички, сякаш измислен от собственото ми въображение.
   Когато стигнах в края на пътеката пред мен се разкри неочаквана гледка...
   На любимата ми пейка, бе седнало момиче...
   Тъмно русата коса бе пусната и падаше на вълнички по гърба й. Няколко кичура бяха затъкнати зад ухото й и стояха на рамото. Сивите очи - гледаха към дебелата книга в ръцете й и следяха редовете. На малиновите устни на момичето бе кацнала спокойна усмивка.
   Познах я веднага. Тя беше непознатото момиче, с което се сблъсках в училищния коридор. Сега ми се стори дори по-красива от преди. Все още помня чувството, което изпитал, когато ме погледна. Очите й бяха толкова студени и топли едновременно. Сърцето ми беше спряло за миг. Чувствах се глупаво, задето не бях внимавал. После цял ден я търсих в междучасията, но безуспешно... и ето, че тя сама беше открила скривалището ми.
   Приближих се бавно, не исках да я стресна. Застанах над нея. Голямото ми любопитство натделя и надникнах коя книга чете. Явно се бях приближил твърде близо, момичето рязко се извърна и очите ни се оказаха на милиметри разстояние.
   Кожата по гърба ми настръхна. Зениците ми се разшириха. Сякаш света спря, времето замръзна. За няколко секунди останахме така. Осетих, как сърцето ми заби по-бързо от нормалното. Имах чувството, че благодарение на тишината дори тя го чува. Дъхът ми секна.

Гледната точка на Лия:
   Когато погледнах в дълбоките му очи се разтопих. Забравих всичко на мига. Секундите, е които се гледахме, ми се сториха безкрайни.
   Рязко станах и отдалечих разследването помежду ни. Кристофър сякаш беше спрял да диша, защото рязко си пое въздух. Прехапах устни, за да не се усмихна.

Неутрална гледна точка:
- Ти как откри това място? - пръв наруши мълчанието Крис.
- Не съм сигурна, просто следвах интуицията си.
- Ти беше момичето, което по погрешка блъснах в коридора, нали? - продължи разпита си момчето, въпреки, че знаеше отговора.
- Името ми е Лилия! Съжалявам за по-рано, май не беше най-добрият начин за запознаване.. - отговори.
   Двамата се усмихнаха при спомена.
- А ти, от къде знаеш за мястото? - смени темата Лия.
- Миналата година случайно се озовах тук, след търсене на свободна пейка един горещ следобед. От това идвам тук, за да се отдалеча от проблемите си и да почета неспокойствие.
   Лилия се разсмя.
- Не бях чувала момче да чете. Всъщност дойдох тук със същата умисъл.
   Момичето бръкна в чантата си и извади телефона си. Погледна екрана и въздъхна.
- Проблем ли има? - притесни се момчето.
- Няма значение! Тръгвам си.
- Идвай тук, когато си поискаш! - изрече Крис. Той схвана намека на момичето.
   Лилия бързо си взе книгата и чантата от пейката и тръгна към дома си, без повече обяснения.

❤❤❤
Трета глава, приятно четене! ⭐✴⭐