Нов свят

Първата среща

*Четири часа по-късно*
   Тръгнах към уговореното място. Щях да почакам Лия, тъй като имаше последен час музика. Днес часовете ми се сториха цяла вечност, но предстоящата среща с момичето ме крепеше.
   Седнах на ръба на фонтанчето и си извадих телефона. Зачетох се в статия за самолетите, която открих в Интернет.

***

   Някой ме докосна по рамото. Отделих очи от екрана и погледите ни се срещнаха.
- Какво четеш? - попита ме момичето със сивите ириси.
- Нищо кой знае какво. Страхувах се, че няма да дойдеш. - признах си.
   Лия се засмя звънко и искренно.
- Знам, това беше идеята. Какво ти се прави?
- Всъщност не трябваше ли аз да те попитам, като джентълмен?! - усмихнах се аз.
- Честно, малко съм гладна.
- Взе ми думите от устата! Какво ти се хапва?
- Какво ще кажеш за пица? Все още не съм опитвала великата нюйоркска пица. - предложи момичето, с блестнали очи.
- Изненадваш ме! Повечето момичета от випуска ще предпочетат нещо съ малко калории и лекичко.
- Извинявай, че те разочаровам! Аз не съм повечето, пък и когато съм гладна мм това, което ми се яде. - каза иронично Лия, после се разсмя със мен.
- Ще те заведа в една от най-добрите пицарии в града!
   Усмивката й напомни на малко дете, получило захарен памук.

***

   Избрахме си маса. Когато ни донесоха менюта тя го отвори и започна да чете съдържанието.
- Какво ще поръчаш? - попитах я.
- Не знам. Всичко изглежда супер! Ами ти?
- Аз ще си поръчам специалитета от пиците.
- Значи за мен същото! - прекрати с умуването Лия.
   Затвори менюто и го остави в средата на масата. В този момент пристигна келнерът ни, взд поръчката и отнесе менютата. Освен пицата тя си поръча Fanta, а аз Coka Cola.
- Какво четеше преди малко? - насочи вниманието си към мен, момичето.
- Статия за самолетите. - отговорих.
- Ооо, това е супер! Не съм запозната много по темата за самолетите. До колкото знам, първият самолет в Света е "Флайър", на двамата братя Райт. Първият му полет е през декември 1907 и трае 39 метра.
- И казваш, че не си запозната?! Ти направо ме разби!
- Не е кой знае какво! Просто съм го прочела и запомнила... - оправда се тя.
- Щом казваш. Все пак е супер, че го знаеш! Малко момичета се интересуват от това.
   Поръчката беше оставена на масата. Двамата се поздравихме с напитките и отпихме по малко. После всеки опита от пицата.

Неутрална гледна точка:
   Известно време и дамата мълчах. Лия все още изучаваше заведението, когато Крис я попита:
- Кога ти е рожденият ден?
- Защо ти е да знаеш? - поинтересува се уверено момичето.
- Може да искам да те впечатля с нещо повече от роза. - загадъчно й отговари.
- Виж, Крис, не е нужно да го правиш. Та ти си толкова сладък, обзалагам се, че половината на момичета в училище им омекват коленете, само като чуят името ти или се сетят за шоколадовите ти очи. Не мисля, че по между ни ще се получи... Аз съм нова, и надали ще се задържа за дълго в града, имам да наваксам с уроците и да следвам мечтите си. - Лилия си взе чантата и якето от стола. Извади си портмонето и тръгна да вади банкнотите, за обяда си.
- Нека платя, все пак те поканих! - спря я момчето.
   Тя смирено си прибра парите и върна портмонето е антата си:
- Съжалявам, наистина! - каза за последно и тръгна...

❤❤❤
И аз съжалявам... напоследък се събраха много събития накуп. А вдъхновението ми хич го няма. Ще се опитам да оствам поне веднъж седмично, ако не друго...
Приятно четене! ❤