Нов свят

Нова в училище

Неутрална гледна точка:
   На сутринта Лилия стана. Отиде в банята. Заключи вратата и нагласи струята на душа. Топлата вода я обля, даде й възможност да си спомни за кошмара, който сънува. Затвори очи:

*Ретроспекция*
   Лия бягаше. Намираше се в гора. Дърветата я заобикаляха. Зад гърба си чуваше чужди стъпки. Преследвача й или набираше скорост, или на нея просто вече не й достигаше въздух. Усещаше забързания си пулс. Кръвта й кипеше. Чувстваше, как силите я напускат. А този отзад скъсяваше разследването по между им...
   Спъна се. Падна. Навехна си глезена, от коляното и дланите й се показаха тънки струи кръв. Погледът й се размаза от стеклите се сълзи.
   До нея приближи тъмен силует. Момичето изпищя...

***

   Събуди се от собствения си вик. Беше обляна в пот, сякаш наистина беше тичала. А сънят... той беше толкова истински.
*Край на ретроспекцията*

   Лилия отвори очи. Спря водата. Уви се в бледолилавата хавлия. Застана пред голямото огледало. Погледът й е замъглен. Под очите се очертават тъмните кръгове, доказателство за дългите безсънни нощи и безбройните кошмари. Изми си зъбите и си среса косата. Върза я на висока опашка. Отключи вратата на банята и влезна в стаята да се облече.
   Според часовника на телефона разполага с малко по-малко от час до започването на учебните часове.
   Отвори гардероба. Извади от там първия чифт сини дънки, попаднали пред погледа й. Комбинира ги с черен потник с едно рамо и тъмно лилаво кожено яке. Преди да излезне от стаята си взе училищната чанта през рамо. В нея освен учебниците си беше сложила телефона, слушалките, ключовете и портмонето.
   Слезна на долния етаж. Майка й си набавяше сутрешната доза кофеин, а Сабрина закусваше канелени бисквитки с горещ шоколад. 
- Добро утро! За мен остави ли закуска, сестричке? - поздрави Лия.
- Разбира се, како! Твоят шоколад е в големия термос на плота.
- Браво на теб, Слънце! - каза момичето и целуна майка си по бузата.
- Как се оправяше преди, без нея, не знам! - пошегува се майката с дъщерите си.
- Никой не знае!
- Надявам се да сте готови, защото момичета, трябва да закарам и двете ви преди първия ми работен ден да започне.
- Да, мамо! - отговориха с готовност двете деца.

***

   Сградата на училището беше доста внушителна. Лия застана пред главния вход. Тълпи от ученици минаваха през вратата и се разпръсваха по коридорите.
   Влезна в постройката. Трябваше първо да намери кабинета на секретарката, за да впишат името й в документите и да направят справка в книгите. Секретарката, се оказа мила жена в средата на двайсетте. Описа й всичко подробно, даде й програма, няколко формуляра и карта на училищните коридори. След това момичето тръгна покрай кабинетите.
   Стигна до стаята си с биенето на последния звънец. Учителката зад катедрата я посрещна учтиво. Тя побърза да седне на един от последните чинове. И извади учебните си материали.
   Учителката по Литература беше мила жена със слаба фигура. Вече навлезнала в трийсетте. По време на урока каза и няколко шеги, на които класа се засмя сдържано.
   След часа всички излезнаха в коридора. Всеки се запъти към шкафчето си, за да си смени учебните принадлежности. По програма следващия час беше в кабинета по Изобразително Изкуство на втория етаж. Отваряйки новото си шкафче, някой бутна Лия, извини се и продължи. Тя не обърна внимание и взе кутията с най-важните за часа вещи. След това заключи тръгна към стаята.
   Преди да стигне се отби в женските тоалетни. Пред дългото огледало бяха застанали три момичета. Трите коментираха някаква тема, докато си нанасяха грим. Когато Лилия влезна в помещението трите млъкнаха и я изгледаха кръвнишки. Тя се направи, че не е забелязала и влезна в едната кабинка.
Когато излезна трите момичета беха излезнали. Въздъхна и застана пред огледалото. Погледна се. После си изми ръцете и влезна в час.
   Класа вече се беше събрал, затова Лилия се запъти към последните чинове. Седна на избраното място и изчака учителката да влезне, за да даде задачата за часа.
Още с влизането госпожицата се представи и остави на бюрото си красиво изрисувана ваза с букет горски цветя. Урока бе натюрморт.
   Момичето пресъздаде на листа видяното. Приключи 10 минути преди биенето на звънеца. Стана и бързи прекоси разстоянието от чина си до катедрата. Учителката остана очарована от картината пред себе си. Похвали гласно ученичката си пред съучениците й и я освободи.
   Лия бързо си събра вещите и тръгна бавно по коридора. На завоя към главното фоайе се блъсна във висока фигура. Вещите й се разсипаха. Тя се наведе да ги събере, а непознатия й помогна. Докато тя се изправяше, чифт ръце й подадоха останалите принадлежности. Тя ги пое смутено. Вдигни очи и ги срещна с нечии дълбоки и кафяви ириси...

❤❤❤
   Доста се притеснявам за тази книга, но надали съм първата или ще бъда последната... Искам да благодаря на най-добрата си приятелка, за подкрепата, защото без нея, никога нямаше да направя и половината, от това, което постигам с нейна помощ! Все пак се надявам, да ви хареса, и дано за напред добия малко повече смелост.
   Приятно четене на всички!!! ❤