Messenger

Глава 1

Чувствах как сърцето ми щеше да изскочи.

Не предполагах, че да видя хората, по които изтерясвам шест години, ще бъде толкова напрегнато. Стиснах края на роклята си, с цел да успокоя треперещите ми ръце, които постоянно намираха пътя към косата ми и правеха въртеливи движения, с което още повече я разрошваха и продължих по пътя си към стадиона Qualcomm, където тази вечер щяха да се съберат хиляди фенове, за да видят идолите си.

-Кендал, добре ли си?

Приятелката ми Джиджи, с която заедно спестявахме пари за билети за един от първите редове, ме погледна с поглед "Моля те, не припадай, преди да стигнем". Ослепителната й руса коса се спускаше на вълни по зеленото й пилотско яке. Като заклет фен на Хари се радвах, че тя не си пада по него много, защото с нейната красота само щеше да осуети плана ми.

-Кажи ми, че не си напълно убедена, че ще стане? - попита ме, като прочела мислите ми

-Ще стане. - отвърнах й и й хвърлих раздразнен поглед, задето ме смята за луда

-Ще подадеш листче с номера и името си на Хари, когато подава ръце на феновете си?

Тя се засмя и с едната ръка се хвана за главата, а другата преметна през рамената ми.

Въздъхна и продължи:

-Ако не протегне ръце или не успееш да стигнеш до него?

-Джиджи, разкарай се с твоята негативна енергия. Чувствам, че ще стане по план. - усмихнах й се широко и фалшиво и обърнах глава към нея

-Чудя се как изобщо чувстваш нещо с тези неудобни обувки?

-Ох да, изтръпнаха ми краката.

Направих измъчена физиономия и погледнах надолу към токчетата, които купих специално за концерта.

Следващия път? Следващият път кецове.

-Красотата изисква жертви. - измрънках по-скоро на себе си, за да се окуража да не мисля за неудобството

Играех си с гривната, която ми бяха сложили на входа. Със сигурност беше заради нервите.

Знаех, че ще има много хора, тройно повече от навалицата по празниците в родния ми град Сан Диего. Но тук дори не се дишаше. И не беше само заради големите тълпи, а заради голямото количество парфюм, което повечето си бяха сложили.