Messenger

Глава 23 Част 2

Гледна точка Кендал

-Кендал..

-Не, Хари..

Ретроспекция

С течение на вечерта, разговорите се засилваха, емоциите се увеличаваха. Бе минало полунощ, но никой не искаше да си тръгне. Разказвахме си какви ли не неща, дори се повтаряхме. Чувствах Хари така все едно вече се познавахме, защото разговорите вървяха с лекота.

-Стига бе! - възкликнах след като ми разказа за детските си щуротии

-Абсолютно! Все още ми го натякват. - засмя се и отпи от чашата си

Всичко вървеше перфектно, докато не млъкна. Изражението му стана сериозно, все едно току що е осъзнал нещо лошо.

-Има ли нещо? - попитах

Не можех да го погледна в очите, защото бе навел поглед.

Гледна точка Хари

Наистина си прекарвах чудесно, докато мисълта, че трябва да й кажа за Боб, не изникна в главата ми. Все пак това беше и целта на вечерта. Цялата сияше. Не бях виждал някой да се усмихва така.

И отново бях на кръстопът. Да й кажа или не. Да я лъжа или да й кажа истината. Чувствах се като егоист. Бях егоист. Не исках да я нараня. Още не бях готов за последствията.

Явно пътищата ни ще се пресекат отново.

-Какво? Не, не нищо. Сетих се за албума нещо. - излъгах и се усмихнах на сила - Предлагам да тръгваме, ресторантът затваря.

Тя се огледа:

-О да, вече е късно.

Извиках сервитьора ни:

- Пиши всичко на сметката ни.

-Хари, аз..

Погледнах, че държеше чантата си и я беше откопчала.

-И дума да не става.

Запътихме се към изхода. Намерихме колата малко встрани от мраморните стъпала. Помогнах й да се качи и се настаних на шофьорското място.

Погледнах я, а тя беше свела главата си надолу. Все едно си бяхме разменили ролите.

-Добре ли си?

Казах, а тя не реагира. Сложих ръка на рамото й и тя обърна глава към мен. Беше помръкнала. Сякаш до мен не седеше лъчезарното момиче от преди пет минути.

-Кендал?

-Не, Хари.. - отговори - Не съм добре.

-Аз ли..?