Messenger

Глава 21

- Ще вечеряме в петзвезден хотел? - попитах невярващо

- О! Не, няма да ходим в хотел, ще те заведа в един от най-луксозните ресторанти тук.

Той се засмя, а аз мислено се ударих по челото. Как можех да изтърся такава глупост?

-Чакай ме тук в осем часа.

-А-аз наистина не знам какво да кажа. Благодаря ти.

-Няма за какво. Правя това, което трябва, защото мисля, че ти дължа един разговор.

Вътрешно горях и най-вероятно се бях изчервила. Не можех да повярвам, че ще ми е толкова трудно да говоря. А "един разговор" е диалог между двама и трябва и аз да вземам участие. Успокой се, Кендал.

-Аз трябва да тръгвам, за да нямам проблеми с момчетата. Колко ти дължа за латето?

Той се изправи и аз долу, седнала, се чувствах толкова нищожно. Извади портфейла си, но станах и направих знак да спре действията си:

-От заведението е.

Изражението му показваше, че не беше очаквал друго да кажа.
След като си разменихме още няколко реплики той отметна къдриците си назад и подаде ръка за изпращане:

-Радвам се, че се срещнахме, Кендал. Кой е могъл да го предвиди?

Заобиколи креслото и се запъти към вратата:

- Ще се видим в осем. - каза преди да я отвори - Не закъснявай.

Кимнах, защото не знаех как да отговоря. Да изкрещя "няма" и да позволя на емоциите ми да избухнат? Или трябваше просто да стоя сковано и мълчаливо?

Когато вече беше отвън, феновете му го обградиха и го следваха, отдалечавайки се от остъклената стена. Стана по-светло. Снима се с няколко деца и се качи в автомобила си, следван от широкоплещестия си бодигард.

Отместих поглед от случващото се навън и тогава реалността ме удари. Аз щях да ходя на вечеря с Хари Стайлс. Хари Стайлс щеше да ходи на вечеря с мен.
Още не мога да преодолея факта, че го попитах дали ще ме води в хотел и се надявах да не е приел различно думите ми.

Взех от масата чашата му. Беше почти пълна и не излъчваше вече никаква топлина. Ако я продада колко ли пари ще спечеля? Стига глупости! Минах зад плота и изхвърлих чашата в кошчето. Май трябваше да си я взема за вкъщи.