Небесният град

Глава 2 - В миналото (част 2)

Златистата порта на имението изскърца. В двора на дома си влезе потният Техьонг, изтощен от среднощната игра с най-добрия си приятел. Вече не му правеше и впечатление, че дрехите му бяха мокри и кални, впрочем предимно заради малката река в гората, покрай която също обичаха да се гонят. Ако майка му сега го беше видяла, със сигурност виковете ѝ щяха да са го запратили чак на другия край на света.

Техьонг огледа къщата. Никой прозорец не излъчваше изкуствена светлина и той се зарадва. Най-много се боеше по-големият му брат да не го хване. Рядко се случваше, ала понякога другият принц бе буден по това време заради натоварения си график. Знаеше, че той ще го сметне за меко казано побъркан, ако разбере, че се шляе със съученик по всеизвестната Обладана гора нощем.

Изведнъж идеята на Джънгкук да ги запратят в някое поправително училище му се стори поносима - по-скоро щяха да ги хвърлят в някоя лудница на другия край на Вселената, където няма да скъсват нервите на никого.

Крачейки напред по пътеката и оглеждайки се наоколо, Техьонг осъзна каква мъртва тишина се бе настанила на мястото на празнуващите животинки в Химелщадт. Днес бе пълнолуние и се очакваше всички те да са възбудени заради силната луна.

Ненадейно, когато принцът свали отново погледа си към пътеката, сърцето му прескочи няколко удара и той едва се сдържа да не изкрещи с цяло гърло. Пред него бе застанала дребна катерица, чиито светли очи сякаш се бяха забили като острие в тези на Те. Животинчето като че ли се изсмя, а той го изгледа с такава злоба - по всичко личеше, че бе готов да го нападне.

- Глупаво животно, за малко щях да се издам. - изръмжа малкият, а катерицата мина под краката му, забързвайки се с нотка на паника към портата.

Четвъртокласникът въздъхна - досега не му се бе случвало нещо толкова миловидно да го изплаши до смърт. Дори се беше стреснал повече отколкото в гората, където вероятността да има мечки бе сравнително по-голяма.

. . .

Точно когато посягаше да отвори входната врата на имението, с крайчетата на очите си Техьонг забеляза как нещо наближава и каца на перваза на прозореца от лявата му страна. За миг момчето се стресна, ала веднага се успокои, когато различи посивялото мършаво тяло на Пупу Ду - домашната сова. С нея не бяха в особено добри отношения. Винаги, когато малкият принц искаше да вземе свитъка, който тя стискаше здраво в клюна си, започваха ожесточена борба, която обикновено завършваше с победа за птицата, а пък момчето тичаше при домашния лекар с тежката диагноза "ухапани уши".