Небесният град

Глава 3 - В миналото (част 3)

Утрото започна да взима надмощието си въз нощта и слънцето бавно се заплъзга нагоре по хоризонта. Бяха се появили купести облаци през последните часове, които заради изгрева се пребоядисаха в различни багри на розовия цвят. Полъхваше и хладен ветрец, който разлюляваше клоните и цветовете на дърветата, а къщурките из Химелщадт започнаха да се събуждат на фона на думкащата камбана, която съобщаваше всеки ден, когато е настъпил шест часът.
При все този красив пейзаж, който всеки фотограф би искал да запечата в снимка, настроението на Джънгкук бе повече от мрачно. Той стъпваше леко по улицата, сякаш върху туко-що полиран под, и машинално люшкаше главата си ту наляво, ту надясно. Силите му бяха като изцедени и отчаяно се нуждаеше от сън.
Ако някой гражданин го беше забелязал в този ранен час, със сигурност шансът да го обърка за някое ей сега пристигнало извънземно щеше да бъде голям.
Всъщност Джънгкук не се чувстваше по-различен от неземник - сякаш го бяха отстранили от собствената му планета и го бяха запратили надалеч в съвсем нова и непозната среда. През последните часове узна невероятни истини за живота си и често започваше да си мисли, че сънува страхотен кошмар или по-скоро че полудява. Той изпитваше силен ужас дори при идеята да се прибере у дома, където го чакат злобният му брат и алчните му родители.
Ала най-много го мъчеше недоверието, което най-добрият му приятел показа не отдавна - в главата му все още кънтяха крясъците и хлипанията на Техьонг и всеки път, щом Кук си помисляше, че това е краят на дългогодишното им приятелство, сърцето му се свиваше до такава степен, че да не може да си поеме въздух. Момчето се опитваше да разбере приятеля си, ала, колкото и пъти да се поставяше в положението му, се убеждаваше все повече, че би му повярвал.
Тутакси четвъртокласникът улови нещо по различно от лястовичите песни - чу захлопването на метална врата. Той започна да се озърта наоколо смутено, когато набеляза от дясната си страна тъмносин павилион за вестници и списания. Човекът, който подреждаше новата стока по рафтовете, изглеждаше увехнал старец и Джънгкук изпита миг съжаление, който не му се стори особено продължителен - нямаше представа на кого да съчувства повече - на дядото, на Юнги и Техьонг, на целия град или на себе си.
Веднага щом момчето направи първата крачка, за да поднови безцелното си пътешествие из улиците на Химелщадт, дочу глас. То без особен интерес се обърна към бутката отново, виждайки как човекът от там му маха със знак да се приближи. За няколко секунди Кук се позамисли, но накрая направи няколко бързи крачки, които впрочем оставиха ехо след себе си, и отиде пред павилиона.
- Избери си нещо, момче. - избоботи старецът, а Джънгкук с неохота мина бързешком с очи през вестниците, когато внезапно погледът му се спря върху един, носещ названието "Небесни новини".
Със ситен шрифт в най-горния ляв край бе изписана днешната дата, а точно под нея с големи и дебели букви: "Шокиращо: Управниците на Химелщадт - лишени от живот, кой стои зад всичко?".
Джънгкук стоеше като втрещен, когато гласът на непознатия го избави от транса:
- Избра ли си?
- Извинете, колко струва вестникът? - посочи малкият, говорейки някак насечено, зяпайки екземпляра с трепкащи очи.
- Новината те шокира, нали така? Занеси го на родителите си, всички възрастни трябва да разберат за случилото се и да помогнат на съвета да възстанови реда в Химелщадт. - рече старецът, а Кук едва преглътна, щом чу да споменават родителите му - Всъщност имаш ли пари у себе си? - попита впоследствие той, сканирайки момчето от горе до долу с отвратено изражение.
Джънгкук го изгледа накриво - знаеше, че точно в момента не изглежда блестящо, но все пак се почувства обиден.
- Имам, разбира се. - отговори той.
Пъхайки ръка в джоба на джинсите си, за да потърси монети, Джънгкук си спомни как преди време с Техьонг бяха откраднали от бутката едно списание за колички. Въпреки че никой не разбра за това злодеяние, четвъртокласникът все още чувстваше вина и изпитваше нужда да се извини. Той извади всичките си монети и ги изсипа в пепелника, в който човекът държеше парите си.
- Това са твърде много. Сега ще ти върна.
- Няма нужда, сър. Преди няколко месеца от вас изчезна едно детско списание, ако си спомняте, и искрено Ви се извинявам... Не беше правилно. Мисля, че тези пари са достатъчни. Приятен ден. - поклони се учтиво момчето и преди да си тръгне заедно с вестника, успя да види за секунда усмивката на старецът.
Чувствайки задоволство от поне една добрина в днешния ден, Джънгкук продължи по улицата, а вниманието му бе изцяло погълнато от корицата на вестника. Той остана силно впечатлен от бързата реакция на жълтата преса, ала и изпитваше силна тревога при идеята, че принц Юнги е съобщил пред медиите кои са реалните извършители. Разтреперан, Кук разгърна вестника и попадна на страница дванадесета, където бе изписана цялата статия.