Eternal Stares

Четвърта глава

Мисълта за срещата ми с Хюн-Ри ме изяждаше. Защо ли искаше да се видим? Дали е видяла нещо от случилото се с Джимин? Дали изобщо някой е видял нещо от случилото се с Джимин? Тези въпроси ме убиваха.

Успях да се измъкна без "охраната" ми да забележи. Хюн-Ри вече беше там. Когато ме видя, се затича към мен:
- Ари, радвам се да се видим отново. Искаш ли да седнем някъде и да пийнем по нещо?
- Ами, става, честно казано съм пресъхнала. - опитах се да не изглеждам разочарована от решението да дойда.
- Забелязах, че харесваш групата... Мм, бтс ли беше?
- Да, защо? - Изведнъж думите и привлякоха вниманието ми.
- И знаеш Йонджи?
- Да, разбира се, та той ми е един от любимците!
- Мисля, че мога да направя нещо за теб като подарък за добре дошла, знам, че и седмимата са от класа ни, но 6 от тях са постоянно заети и мисля, че мога да ти уредя среща с тях...
- Сериозно ли? Но как?
- Еми, ей така, случайно, аз съм близначка на Йондж-
- Стииига бе, лъжеш!
- Спокойно, говоря истината, само по-тихо... - въпреки излагацията която и причинявах, тя се смееше.

*Сутринта на 8-ми Декември*

-Уолтър!
-Да, госпожо Ари?
- Днес е третият ми ден тук, нали?
- Да, госпожо, в сряда на 6-ти пристигнахте, в четвъртък на 7-ми беше първият ви ден в новото училище, а днес, госпожо, е петък 8-ми, и нека ви напомня, че днес имате ангажимент.
- Ангажимент?
- Днес е конкурсът ви по тан-
- Бележката! - изкрещях, когато се сетих за конкурса и летището. Разрових се из тетрадките в раницата си, докато от тази по география не изпадна бележката от Джимин:
"Здравей, Ари, вчера не можахме да си поговорим добре. Аз съм Джимин. Исках да ти кажа, че те видях на летището онзи ден, ти се записа за конкурса нали? Номер 362, помня го. Но това, което ме учуди е, че харесваш бтс... Не ме разбирай погрешно, това предизвика не само учудване, но и радост в мен... Благодаря ти и... Късмет в конкурса!"

"Мила, Ари, разговаряте с очарователния, плюшен Джимин" - помислих си.
- Госпожо, тук сме.
- Благодаря, Уолтър, до следобед!
Нервно ми е. Какво ще стане днес? Училище? Конкурса? Хюн-Ри? Нямам представа какво да правя. Дори не бях сигурна дали отивам на правилното място.. За мой късмет, оказа се, че бях в точната стая. Чифт кафяви очи, които не спираха да ме гледат, ми подсказаха.
Седнах до него и забелязах промяна в косата му, беше оранжева... Света Мария, косата му беше оранжева! Опитах се да се успокоя:
- Яка прическа, Джимин! - Сигурно пак бе сменил самоличностите си.
Когато чу името си, той се обърна към мен. Симулирайки думите ми, се зачерви и веднага се обърна на другата страна:
- Б-б-благодаря ти. - Не, още сме със мечето Джимин.
- Добър ден, ученици, за днес ще правим опити, но по-важното е домашното. Работите по двойки, както сте по чинове на свободна тема свързана с науката. - Не знаех какво ме накара да подскоча така, от внезапното появяване на учителката ни или от факта, че съм партньор с Джимин. Трябваше да проведем поне един нормален разговор, ако щяхме да си партнираме.