Eternal Stares

Седма глава

Сутринта се събудих с мисълта за конкурса.

*Начало на ретроспекция*

Джимин седеше при другите от групата на пейките срещу мен. Не че ме интересуваше, просто отново ме зяпаше. „Вечните погледи" на Джимин ме дразнеха. Той стана и се запъти насам. Когато дойде и седна до мен, Тайхюнг и Шуга видяха това негово действие, а след това и те се домъкнаха при нас:
- Ооо, Джимин, ти си имаш приятелка, мислех, че си лошото момче на бангтан O^O
- Тя не ми е приятелка, това е новото момиче в класа, Ким Ну Ари -_-
- Щом е така... Ако спечели конкурса, смятайте я за заплюта. - той ми прати игрив поглед, който естествено отхвърлих.
- Ох, глупости, Ви, не бъди глупав, дори и да спечели, на всички ви е ясно, че тя е моя. - Шуга се смееше тъпо.
- Шш, ей, да ви мязам на няква награда или? - сопнах им се изведнъж.
- Ооо, гледай ти. Джимин, пази се, котката изглежда страшна. - Ви потупа рамото на Джимин и с Шуга отидоха нанякъде.
- Не ги слушай.
- Не че го правех.

*Край на ретроспекцията*

Денят минаваше добре, докато не дойде ред на химията. Заради Джимин трябваше да мъкна проекта с мен целия ден. Притеснение ме обзе. Ами ако получех лоша оценка? Не, нямаше как. Имаше и по-лоши проекти от нашия. Добре, че Джимин се появи. Щях да се паникьосам, останех ли минута повече сама:
- Минахме ли?
- Не. Трябва и двамата изработили да присъстват. Ти какво? Смяташе да се измъкнеш?
- Не съвсем.
- Гладна съм.
- И аз.
- И ти ли си гладна?
- Много смешно.
- Да, знам. - усмихнах се самодоволно.
- Май ти е забавно да се заяждаш, така ли? - Той ме ощипа по дупето. Подскочих. Добре, че бяхме с гръб към стената и никой не го видя.
- Ти в ред ли си? - Опитах се да скрия гнева си.
- Напълно съм в ред. - Той се усмихна широко.
- Не си личи да е така. - Изплезих му се.
- Изглежда искаш втори рунд. - Пак ме ощипа. За пореден път не бях подготвена.
И двамата получихме отлични оценки. Излязох навън, седнах на обичайното си за чакане място. Времето се заоблачи. Преди 5 минути нямаше и един облак. Оо, сега започна и да вали! Направо чудесно! Станах и тръгнах в посока на апартамента ми, почваше да вали все по силно и вече цялата бях подгизнала.
- Ари! - Джимин тичаше срещу мен с чадър. - Какво правиш тук? Не виждаш ли, че вали?
- Еми, по случайност, виждам, сега, ако обичаш, се отдръпни от пътя ми, опитвам се да се прибера вкъщи. - побутнах го настрани, за да мога да мина.
- По-добре ела в моят апартамент, по-наблизо е. - той ме хвана за китката.
- Не, благодаря! - измъкнах се от хватката му и пак тръгнах по моя път.
- Щом казваш. - той се обърна и тръгна по обратно пътя си.
Но като се замисля, защо да се измъчвам с пътя до нас? Пък и в нас няма никого, поне там щеше да има с кого да си говоря. Обърнах се и почнах да тичам, докато го настигнах:
- Джимин, чакай, ще дойда.. - спрях го.
- Време беше.
- Време беше за какво?
- Да си промениш мнението, никой не ми отказва.
- О, я млъквай, не го правя за теб, а за мен.
- Ела тук. - Той ме придърпа под чадъра и ми подаде якето си.
- Б-Благодаря.
- Няма защо, мила моя. - А така, припомни ми онзи ден, браво, браво. - Облече се нали?
- Да.
- Дръж здраво чадъра. - Подаде ми го. Но защо?
Джимин изведнъж ме вдигна като булка. Развиках се от страх и за малко да изпусна чадъра:
- Нали ти казах да го държиш здраво?
- Какво по дяволите правиш?
- Успяхме, мила моя, справихме се с проекта. - Той ми се смееше самодоволно.
- Джимин пусни ме долу... ВЕДНАГА!
- Както искаш, мила моя. - той ме остави на земята и взе чадъра. - Идваш ли?
- Да, мили мой. - Изгледах го кръвнишки.
- Тук сме. - Спряхме се пред една голяма сграда. Нормално, той беше звезда.
- Тук е красиво.
- Като мен.
- Точно като теб, мили мой.
Стаята му беше невероятна. Синя. Любимият ми цвят.
- Ей, банята е в ляво. - посочи Джимин, хвърляйки се върху леглото си.
- А-Ами дрехи?
- Офф, тъкмо легнах. - Изправи се, отиде до гардероба, разрови се и изкара една огромна бяла тениска и къси черни панталонки. - Сложи дрехите си в пред вратата. До утре ще са изпрани и изсъхнали.
- Добре... Благодаря ти.
Изкъпах се, облякох се и отидох в стаята, в която беше Джимин. Той ме огледа от глава до пети, забавяйки се на определени зони и каза:
- Гладна ли си?
- Като вълк!
- Искаш ли сандвич?
- Да, да, да!
- Отиди и си направи.
- Ее, мили мой, защо не ми каза, че е на самообслужване?
- ...
- Ти искаш ли?
- Да.
- Добре.
Направих два сандвича с шунка и кашкавал. Преди да се провикна за да дойде, видях, че той вече е тук:
- Ето. - Подадох му единия.
- Вкусен е. - Той се приближи към мен и наведе лицето си към моето.
- Дъхът ти мирише на шунка.
- Искаш ли да я вкусиш?
- Знаеш ли, не те приемам на сериозно с тоя сандвич в ръка.
- Наистина ли?
Някой почука на вратата. Чух го как измърмори "По дяволите". Джимин се хвърли върху леглото, оставяйки ме вцепенена на дивана:
- Лухан, ти ли си? – провикна се Джимин
„Лухан? ЛУХАН??? Искаш да кажеш Лухан от Ексо? Не, няма как... Или има?" – помислих си.
- Кой друг, та ти нямаш приятели! - Лухан, от плът и кръв, нахлу в стаята, а когато ме видя, изсвири в одобрение. - Кое е това сладурче? Да не би скъпия ми они да си има гадже? – замечта се.
- Лухан. – Изгледа го сериозно Джимин. – Какво искаш?
- Они, може ли да спя при теб тази вечер?
- Не виждаш ли, че е заето?
- Хайде де, они, не ме оставяй сам.
- Казах нещо.
- Много си лош. – Нацупи се Лухан.
- И не ми викай „они", намираме се в Корея, не в Япония. Трябва да спреш с тези анимета.
- Ама, они...
- Лухан.
- Офф, хубаво де, уж си по-малък от мен, пък не се забавляваш въобще. – Продължаваше да се цупи. – Може ли поне да стоя с вас докато си легнете.
- Ари?
- Д-Да си лягаме ли? М-Може...
- Дивана е твой. – Джимин се намести удобно в леглото си.
Изгледах го, неразбирайки.
- Какво? Няма да ти дам леглото, намираш се в моя апартамент и не всичко се случва както ти искаш, мила моя.
- Ако искаш ела при мен. – обади се Лухан.
- Може ли?
- Разбира се, хем няма да съм сам. – Изплези се на брат си.
- Кротни се, преди да си променя мнението. – Говореше Джимин със затворени очи.

Отидохме в стаята му. Пак е яка... Аз легнах на леглото и се обърнах към стената.
*Гледна точка на Джимин*
Ставаше студено. Гостенката ми щеше да замръзне, пък и като знам Лухан колко е грижовен, нямаше да се сети. Грабнах един от суичерите си. Беше на "TokioHotel". Отворих вратата. Лухан си събличаше тениската, а Ари беше се обърнала към стената:
- Ама вие какво...?
- О, Джимин, какво стана?
- Става студено, тя ще замръзне, Ари, стани ако обичаш, мила моя.
Тя се изправи. Навлякох и го:
- Имаш голяма глава.
- О, моля ти се, поне не съм дребна като теб.
Сложих и качулката и дръпнах връзките, като качулката се сви и само очите на Ари се виждаха.
- Много смешно.
- Нали? Лухан, аз тръгвам, внимавай какви ги вършиш с нея, защото ако и направиш нещо, ще ти откъсна ушите и ще ги закача на герданче.
- Какво съм направил?
- Сети се сам. Лека.
- Лека. - Намуси се Лухан.
- Лека, мили мой.

*Гледна точка на Ким Ну Ари*
Обърнах се отново към стената и затворих очи. По едно време усетих ръце да ме обгръщат:
- Лухан.
- Да?
- Чу какво каза брат ти, нали?
- Да.
- Тогава ме пусни.
- Няма.
- Само ние тримата ли сме в къщата?
- Да. Защо?
- Джимин! - развиках се, но Лухан сложи ръката си върху устата ми. Облизах я и той я отдръпна:
- Илл, защо го направи?
- Джимин!
Чух тичане. Той отвори задъхано вратата:
- Какво си направил бе, глупак?
- Нищо!
- Той ме прегръщаше. – Станах от леглото и се притичах до Джимин.
- Лухан, тя идва при мен. - Джимин ме обгърна с едната си ръка през кръста.
- Офф...

Тръгнахме към стаята на Джимин. Погледнах часовника на ръката си. Минаваше 11 часа.
- Лягай. – легна от вътрешната страна на леглото и ми направи място. Настаних се удобно. Отново ме обгърнаха ръце.
- От мен не се дърпаш, така ли?
- Ако беше на мое място и байъса ти те прегръщаше по свое желание, нямаше ли да ти е неловко?
- Лухан ти е байъс?
- Не само той, но да.
- Кои са ти другите?
- Каи, Крис и той.
- Ами от БТС?
- Амм, Джънгкук и Таехюнг.
- Аз не съм ти биас?
- Не.
- Обиден съм.
-...
-...
- Лека, мили мой.
- Лека, мила моя.

♥♥♥♥
Най-сетне се навих да я довърша. Знам, че пиша ужасно, но и на мен ми е интересно как се развиват нещата. Напишете мнението си за историята ми. Анйеонг ^^.