Понеделник сутрин. И аз като другите не съм му голям фен. Не обичам да ставам рано. Ако ме оставят мога да си спя до следобед. Станах и отидох в банята, където направих сутрешната си рутина. Сещате се... като миене на зъби, лице и да. Върнах се в стаята си и застанах пред големия си гардероб. Облякох се с рокля, на която половината беше с цветя. Отгоре си облякох едно черно кожено яке. (Като на снимката.)

Обух си платформи. Сложих си спирала, очна линия и гланц за устни. Взех си чантата и отидох към кухнята. Живеех в малък апартамент, но добре обзаведен. Да се върнем на думата си. Взех си една ябълка, седнах на плота и започнах да я ям, докато си проверявах социалните мрежи. Когато бях готова изхвърлих огризката в коша за боклук. Взех си нещата и тръгнах към училището, като преди това заключих апартамента.
Стигнах до голямата сграда, в която щях да уча. Влязох и се запътих към дирекцията. Лошото беше, че не знаех къде е. И затова спрях първото момиче, което минаваше покрай мен.
- Извинявай, може ли да ми кажеш къде е кабинета на директора?
- Втория етаж по левия коридор точно отсреща. - усмихна ми се. Имаше почти черна коса и зелени очи. По-висока от мен.
- Благодаря. - отвънах на усмивката.
- Аз съм Мадисън, между другото.
- Скайлър. Аз ще тръгвам.
- Беше ми приятно.
- И на мен.
Тръгнах. Стигнах до голямата врата на директорския кабинет. Почуках два пъти. Не се чу нищо, затова отворих леко вратата. В този момент ми се прииска да не го бях правила. Видях директора да се натиска с някаква жена. Най-отвратителната гледка след онази случка преди една година. Бързо затворих вратата. Ще трябва да си измия хубаво очите и то със сапун. МНОГО сапун. След малко се чу как някой идва към вратата. Отвори я и излезе онази жена. Тръгна на някъде и аз почуках отново. Този път се чу едно заглушено "Влез". Направих това, което ми казаха. Седнах на един стол пред бюрото му.
- Ти си Скайлър Валънтайн, нали?
- Точно така. - усмихнах му се.
- Добре. Това е програмата ти, номера на шкафчето ти и комбинацията му. - подаде ми няколко листове. - Свободна си.
Излязох. Това ли беше? Все тая. Погледнах програмата и установих, че първия ми час е математика в 214 стая и, че е започнал преди една минута. Супер. Още от първия ден закъснях. Но за това е виновен "шефа". И пак лошото е, че не знам къде е тази стая. Видях едно момче и отидох при него.
- Извинявай знаеш ли къде е стая 214?
- И аз съм за там така, че мога да те заведа. - усмихна ми се. - Аз съм Матю.
- Скайлър. - и аз му се усмихнах. Днес много се усмихвам.
Докато вървяхме го пооглефах. Беше с мръсноруса коса и кафяви очи. Не знам защо, но малко ми приличаше на Джъстин Бийбър (😂). Беше много сладък. И не, не го харесвам. Няма как да стане това. След 5 минути стигнахме до стаята по математика. Това училище наистина е много голямо. Отворих вратата и влезнахме. Всички ни гледаха. Как мразя това. Все едно те не са закъснявали.
- Защо закъсняхте? - попита студено учителката.
- Аз... - започна да говори Матю, но аз го прекъснах.
- Аз съм виновна. - като казах това и двамата ме погледнаха. - Както виждате съм нова и се загубих. Блъснах се в него и много му се извинявах. Също бяхме в другия край на коридора и... да. Извинете. - усмихнах се виновно. Супер обяснение.
- Извинението се приема, но повече да не се повтаря. Сядайте!
Матю седна на мястото си. Огледах за свободни места и видях, че едно момиче е само, затова седнах при него. Това беше Мадисън.
- Здравей отново. - прошепна, за да не я чуят, освен аз.
- Здрасти. - направих същото. Извадих си една тетрадка започнах да пиша каквото беше написано на дъската.
- Явно си добра ученичка щом пишеш.
- Старая се.
- Виждам. Повечето не благоволяват да си отворят и тетрадката. - кимнах и продължих да пиша. - Дообре, явно не ти се говори. А поне ще ми дадеш ли номера си, за да излезем някой път? - направих каквото искаше.
Повече не си казахме нищо.
Би звънеца. Взехме си нещата и излязохме. Имахме различни часове и се разделихме. Хубавото, че стаята по английски е близо и този път няма да закъснея.
След два часа.
Сега сме голямото междучасие. Време е за обяд. ЙЕЙ! Обичам да ям, не ме винете! Взех си една табла и се наредих на опашката. Когато дойде моя ред си поръчах (не знаех как да го кажа) два сандвича, зелена салата, едно голямо парче от ябълковия пай и портокалов сок. В тази столова има истинска храна. Жената ме гледаше странно.
Седнах на една маса, където нямаше никой. Осетих нечие присъствие до мен. Обърнах се и видях Матю.
- Скай.
- Матю.
- Моля те викай ми Мат, защото като ми кажат цялото име имам чувството, че съм направил нещо. - засмяхме се.
- Добре, Мат.
- Защо си сама?
- Ами може би защото познавам само теб и Мадисън.
- Познаваш и Мадисън? Тя е в нашата група.
- Аз каква група?
- Групичката на готините. - усмихна се гордо.
- Оо значи ти си в групичката на готините? Не го очаквах. - той ме погледна странно, а аз се засмях. - Шегувам се.
- Ще седнеш ли при нас?
- Не. Не съм за "групата на готините".
- Моля те! - направи кучешка муцунка.
- Офф... добре. - съгласих се. Не мога да устоя на тази муцунка.
Взех си нещата и се преместихме.
- Вижте! Мат и момиче. - провикна се едно момче и всички на тази маса ( освен момичетата) извадиха телефоните си и започнаха да снимат.
- Приберете си телефоните! - каза Мадисън. - Това е момичето, което спаси Мат от наказание. - всички направиха това, което каза тя.
- Значи е свободна? - обади се друго момче. Момичето до него го ръгна в ребрата с лакът.
Седнах между чернокосата (Мадисън) и другото момиче, а Мат срещу мен.
- Хора - започна тя - това е Скайлър, а Скай това са Лия (момичето до нея) , Виктория, Джак Джонсън, Наш, пропускам Мат, Джак Гилински, и аз.
- Здравей. - казаха всички в хор.
- Здравейте.
- А къде е Камерън? - попита Виктория.
- Болен е. - отговори ѝ момчето с уникално сини очи. Мисля, че се казваше Наш.
- Наистина ли ще изядешл всичко това? - обърна се към мен Лия.
- Да. Виж колко малко храна? - изтрих една въображаема сълза.
След като се нахранихме и си поговорихме още малко звънеца би. Имах история и бях с Лия. Тя е много готина. Тя ми е най-симпатична от момичетата. Да не си помислите, че съм обратна! За домашно имахме да направим презентация за първата световна война. Бях с Лия.
След часовете отидохме у тях. Къщата ѝ е уникална. Тя дори не е къща. Направо имение. Отидохме в нейната стая.
- Преди да започнем искаш ли да се опознаем?
- Добре. Казвам се Скайлър Валънтайн, на 18 години от Лондон, но се преместих тук, за да уча. Не познавам баща си, а и не ми трябва. Имам по-голям брат, който е на 20. Обичам да танцувам, рисувам и да играя футбол, волейбол, баскетбол и тенис.
- Готино. Харесвам фамилиятати. Цялото ми име е Лия Мари Джонсън и нямам никаква роднинска връзка с Джак Джонсън. От тук съм. Не съм много добра в училище, но не съм и най-глупавата. Осиновена съм, но имам най-добрите приемни родители на света. И аз, обичам да правя тези неща, които преди малко изреди.
- Готино. Вече трябва да започваме.
- Преди това... имаш ли си гадже? - започна да вдига вежди нагоре надолу.
-Имах.
- Какво е станало?
- Хванах го да прави секс (Извинете за думата 😂) с най-добрата ми приятелка в моята стая.
- Това е гадно. Съжалявам.
- Знам и няма проблем. Ти не си виновна. Сега наистина трябва да започваме.
Ще ви спестя историята как търсихме информация и направихме презентацията. Когато свършихме си разменихме номерата и си тръгнах.
Веднага след като се прибрах се хвърлих на леглото. Хубавото беше, че нямахме повече домашни. Извадих телефона си и видях, че новите ми приятели са ме последвали във всички социални мрежи и са ми пратили покани във фейсбук. Естествено ги приех. След малко получих и съобщение от Мат в Туитър.
@matthewespinosa: Здрасти.
@skylervalentine: Охо Еспиноса. *Смее се*
@matthewespinosa: Защо се смееш? Няма значение. Искаш ли утре след часовете да се помотаем?
@skylervalentine: Става. Но не казвай на никого! Защото... знаеш. Ще си помислят, че сме гаджета. Както на обяд.
@matthewespinosa: Обещавам. Аз ще ставам, защото майка ми ме вика.
@skylervalentine: Добре чао.
Това беше най-краткия ми чат с някого. И защо изобщо иска да се "помотаем"? Мисля, че той започва да ме харесва. Не бъди глупава! Това няма как да стане. Супер! Започвам да си говоря сама. От толкова спорене с мен започвам да огладнявам.
Отидох в кухнята и започнах да ровя в хладилника. Нищо не ми хареса.
Мамка му! Сега трябва да ходя и до магазина. - помислих си. Обух си белите кецове, взех си телефон, ключове и пари и тръгнах към магазина.
Прибрах се и оставих тежките торби на плота. Бях купила няколко чипса, четири шоколада, две големи кутии сладолед, едно голямо шише кока-кола и повече от 10 пакета желирани бонбони. Това е вечерята ми за днес. А ако остане и за утре. Но знаем, че това няма да се случи.
Взех всичките неща и ги оставих на масичката пред дивана. Аз седнах там и се завих с едно лвко одеало. Включих телевизора и пуснах на Сити. Получи се уникална гледка. Аз тъпчейки се с вредна храна завита с одеало на дивана, припявайки си "Chandelier" на Sia.
Към 22:15 станах и почистих бъркотията създадена от мен. Отидох си в стаята и веднага заспах.
Ето я и първата глава. Ще се радвам ако изразите мнение долу в коментарите.
Не обещавам, че ще съм редовна като другите. Все пак е лято и графикът ми е запълнен.
